Уважаеми преподаватели, културни дейци, общественици, скъпи млади габровци - учащи, творящи, вдъхновени и вдъхновяващи,
В съзнанието ни днешният празник е неразривно свързан с народната признателност, с историческата памет, с националното ни самочувствие и съзнание. Първи ноември е най-чистият празник на българския дух.
Истината е, че той идва в календара ни два пъти - веднъж през 1923 година, в трудното време на ценностен срив след Първата световна война. И втори път през 1990 година, след срива на една система, изличила паметта за него.
През 1923 година този празник идва с мисия „да обърне погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщи към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество“. През 1990 се връща като знак на промяната и като потребност да се доближим до лицата и събитията от историята ни, които са нашето основание за гордост.
И двете причини са все така валидни днес – на първи ноември 2017 година. Все така нужна ни е искрата от миналото, за да запалим огъня на настоящето и все така потребно ни е да вземем сили от нашето преди за нелекия път към нашето утре. Това ми дава основание да се запитам защо продължаваме да живеем с дефицит на вяра в настоящето? Да, съвремието ни не ражда герои в онзи познат ни смисъл, а дори да го прави, то ние не го осъзнаваме ясно, защото ни липсва способността да погледнем от дистанцията на времето. Но аз вярвам, че в умовете и сърцата на повечето от нас трепти една силна и честна България, че както в празника, така и в делника ни има място за деятелност и съзидание, за себеотдаване и любов към ближния, за родолюбие и просвещение. И в тази вяра не съм сама. Това не са просто думи, които звучат като архаизми, те са живи и имат своето съвременно измерение. Важно е само да имаме сетива, да улавяме и трайно да задържаме в паметта си всеки човек, дело и жест на будителство днес, защото те наистина съществуват. На тях дължим и одухотвореността и прогреса.
Да, днес е време да си спомним и да се преклоним, но нека заедно с това благодарим на всички онези, които ни учат и вдъхновяват тук и сега, за да съберем в един урок по родолюбие миналото с настоящето и този урок да ни изпълни с вяра за бъдещето!
Честит празник!