В последния ден от месеца – 31 август – от 20:30 часа Лятното кино в Парка на смеха ще ни предложи забавна вечер с българския игрален филм „Дами канят“. Режисьор на филма е Иван Андонов, а сценарист – Георги Мишев. Филмът е заснет през 1980 година. В главните роли ще видим любими български актьори: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Цветана Манева, Илка Зафирова, Мария Статулова, Надя Тодорова, Йорданка Кузманова и др. Чаровен инструктор по шофиране след развода си се отдава на лекомислени авантюри. И въпреки че всяка от жените, които го ухажват, се опитва здраво да го впримчи, неотразимият Дон Жуан успява да излезе от всякакви капани. Младият почитател на любовните афери има инцидентни проблеми с ревниви съпрузи, но много по-сериозни са проблемите му с преследващите го влюбени жени. Преди филмите, от 18:00 ч. Ви каним на Литературни вечери в Дома. На 31.08. НЧ „Зора - 1892“ кв. Новата Махала представя книгата „Пролет в Габрово“ на писателя Кою Янков, а на 01.09.2017г. Йото Пацов ще представи книгата „Ангелът и Яков“ на габровския писател Георги Ганев.
На 1 септември отново от 20:30 ще видим арт филма на българския художник Нено Белчев. Филмът носи заглавието „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“. Създаден е по мотиви от романа на Безмер Багрянов „Моята последна абстрактна картина“. Филмът бе показан в Габрово в навечерието на откриването на 23. Биенале на хумора и сатирата в изкуството, в рамките на кураторския проект „Да умреш от смях“ на Марко Стаменкович. Като структура на повествованието филмът напомня постмодерен роман – фрагментиран, разпокъсан и на пръв поглед хаотичен. Отделните парчета могат да бъдат преподреждани и всяко едно има свой собствен живот. Жанрово филмът стои на границата между псевдо-документалното кино, видео изкуството, пост-пънка (като отношение) и черната комедия.
Филмът ползва изразните средства на документалистиката без да е документален и дори съдържа някои фантастични и крими елементи, които умело съчетава с гротескна анимация и поетичен визуален език. Историята се развива предимно в хипотетична балканска страна, където комунистическият режим се срива в края на 80-те години, но след няколко десетилетия отново се "възражда", чрез осъществяването на контра-революция. „Моето сърце е октопод или баща ми на брега на Черното море“ разглежда проблематиката на изгубеното в прехода поколение, през очите на един негов представител, но всъщност засяга общочовешки проблеми. Главният герой (човек на средна възраст) е имигрант в Берлин от балканска държава, в която се завръща нелегално, за да направи документален филм за своя баща, известен, но позабравен художник от близкото минало. А се завръща нелегално, защото на младини е бил замесен в банков обир. Синът цял живот пламенно е отстоявал своя творческа позиция, но не е достигнал известността и успеха на своя родител, а същевремено е пропуснал да открие своето място в общество и да се справи с хаоса в личния си живот. Неговият глас (глас зад кадър) води повествованието като поредица от коментари върху спомени за неговия баща, чрез които ненатрапчиво излага своето разбиране за живота, изкуството и смъртта. Същевременно той поднася и един личен прочит на историята от края на 20 и началото на 21 век. И така деликатно, но и леко иронично, разказът съпоставя живота на бащата с живота на сина и представя взаимоотношения им, запознавайки ни с тях през призмата на различни културни и времеви контексти.