На 15 август 2010 г. – Голяма Богородица – в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” от 11.30 часа ще се направи възстановка „Заклаждане на седянка”.

В миналото седянката е била най-разпространената форма за развлечение на младите. Тя има ясно изразена брачна насоченост, тъй като на нея стават срещите, харесването, залюбването, там най-добре момъкът може да избере мома за невеста, там момите и ергените имат по-голяма свобода и възможност за близост и непосредствен израз на чувствата. Седенките заемат конкретно място в годишния календарен цикъл и са съобразени главно с трудовия процес на селището. Най-общо те се правят „като се заесени до запролетяване”. Това е времето, когато основната селскостопанска работа е привършена и за всички остават повече свободни часове за веселие.

По стара традиция преди започването на седенкарския период се прави обредно заклаждане на седянка. Това е обичай с голяма магическа натовареност и от това как ще бъде направен той, зависят останалите седянки през годината. На заклаждането присъстват само момите, които са организатори и основни участници в него. Първата седянка в по-голямата част от страната се прави в деня на Голяма Богородица, която се приема за покровителка на семейството, домашното огнище, раждаемостта и майчинството. Момите се приготвят няколко дни преди заклаждането, като се стремят всяка една от тях да вземе кол от оградата и помета от пещта на момъка, който люби. Донася се и власина от тиква, която влачат след себе си, за да се влачат и ергените след тях.
Вечерта на празника, след залез слънце, всички моми тайно се събират в края на селото на някой кръстопът и заклаждат седенкарския огън. Със запалването му девойките започват един по един да изгарят донесените предмети и да наричат, като се вярва, че така момците ще се довлекат на седянката и всяка ще бъде залюбена от нейния избраник.