На Тържествената сесия, която се проведе на 17 май, бяха удостоени новите петима носители на почетния знак на Габрово. Това са Акад. проф. дфзн Ангел Попов, Проф. д-р Тодор Бараков, Йордан Ташков, Красимира Чолакова и Яна Максимова – посмъртно. Общински съвет – Габрово прие кои да бъдат отличени със свое Решение № 88 от 27 април 2017 г. на последното си заседание при закрити врата.
Мотивът за удостояването на акад. проф. дфзн Ангел Попов е, заради издигане престижа на родната наука. Той завършва висшето си образование в Санкт Петербург, Русия с квалификация „инженер-физик“. През 1990 г. става доктор на физическите науки в СУ „Св. Климент Охридски“, а от 1992 г. е избран за професор в същия университет. През 2008 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 2015 г. е избран за академик. Член на Националния съвет за наука и иновации към МОН.
Автор е на повече от 150 научни публикации, като голяма част от тях са в международни списания, а около 30 от тях са научни доклади. Автор и съавтор на 10 научни монографии по модерни проблеми на физиката. Има 35 научно-приложни разработки. Бил е зам.-директор и директор на Института по физика и техника на полупроводниците при СУ „Св. Кл. Охридски“, ръководител на катедра Физика на полупроводниците в същия университет и заместник-ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“ от 1999 до 2003 г. Ръководил е космическия експеримент „Климент Рубидий“ за получаване на суперйонни кристали по време на полета на втория български космонавт. Ръководил е комплексна програма за изследване на деградационни процеси в електронни системи в АЕЦ „Козлодуй“ със значителен икономически ефект, а създадената методика е внедрена в експлоатацията на централата. Бил е член или заместник-председател в много научни съюзи и комисии, включително и в Консултативния съвет за АЕЦ при Министерство на енергетиката. Носител на много международни и национални награди и отличия.
Проф. д-р Тодор Бараков е отличен, заради 70-годишнинаната си, приноса му в разработването на нови технологии и проектиране на строителни конструкции в България.
Той завършва Висшия инженерно-строителен институт в София (сега УАСГ), а от 1979 г. е преподавател там. В периода 2000-2004 г. е декан на Строителния факултет при УАСГ. Автор е на 9 внедрени рационализаторски предложения в областта на строителството, теория на стоманобетона, стоманобетонните, специалните стоманобетонни и зидани конструкции. Има публикувани над 75 научни статии в областта на стоманобетонните и зидани конструкции. Автор на 4 ръководства по стоманобетонни конструкции и няколко книги в областта на строителството и зиданите конструкции. Участва като експерт в изготвянето на десетки експертизи с важно национално значение. Ръководил е големи строителни обекти като Пречиствателната станция за питейни води в Габрово, а много от тях в Германия: хотел на летището в Хановер, търговски центрове в Берлин и Щутгарт, административна сграда в Есен и завод в Метинген. Проектирал е над 400 сгради в България и Европа, а в Габрово това са: Домът на хумора и сатирата, кино „Янтра“, автогарата, хлебозаводът, 4 пешеходни подлеза, Кукленият театър. Експерт е по реконструкцията на много църкви и паметници на културата като Централните хали и Централната синегога в София, както и на Националния стадион „Васил Левски“ в София. Проектант на Мол „Варна тауърс“ – една от най-сложните конструкции на сгради в България, с изградена хеликоптерна площадка.
Красимира Чолакова също е отличена, заради нейната 60-годишнина и приноса й в развитието на музейното дело в Габрово.
Завършва история във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Има над 35-годишен професионален опит от екскурзовод до главен уредник в историческия музей, а от 2012 г. е директор на Регионалния исторически музей в Габрово и възражда дейността му. Създава постоянна експозиция към музея, ателие за консервация и реставрация на културни ценности, център за дигитализация. Проучва и популяризира културното наследство. Тя е автор на 30 научни монографии, студии и статии в областта на етнографията, историята и музеологията и на повече от 100 научно-популярни материали в периодичния печат, брошури и други издания. Автор и съавтор на книги за Барутната фабрика „Еловица“, храм „Успение Богородично“, църквата Света Троица и храм „Св. Йоан Предтеча“ в Габрово, д-р Атанас Москов и Пенчо Семов. Съставител на много сборници на историческа тематика, свързана с Габрово. Автор и съавтор на два филма за живота на Пенчо Семов и д-р Атанас Москов. С научно-изследователската си дейност допринася за популяризиране на известни габровски личности и забележителности. Автор е на две музейни експозиции в ЕМО „Етър“ и Дечковата къща.
Йордан Ташков е удостоен за значителен принос в развитието на образованието в Габрово.
Неговата номинация е по повод 45-годишния юбилей на Природоматематическата гимназия „Акад. Иван Гюзелев“. Той е един от първите учители в гимназията - от нейното създаване до края на учителската си кариера. Директор е на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ в периода от 1993 до 2007 г. Има 50-годишен педагогически стаж, голяма част от който работи като преподавател по биология. Преподавал е във Френския лицей в Казабланка, Мароко от 1982 до 1984 г. Директор на българското училище „д-р Петър Берон“ в Прага, Чехия в периода от 1999 до 2001 г. Носител на много награди и отличия.
Посмъртно признание, дълбоко уважение и памет към всичко, направено приживе получи Яна Максимова. Тя завършва Технически университет – Габрово. Работи като зам.-директор на университетско издателство, управител на печатница Екс-прес. Ръководила е екип от подизпълнители на повече от 30 проекта по различни програми на Европейския съюз с възложители Министерски съвет, Областна администрация - Габрово, Община Габрово, Община Дряново, ТУ – Габрово, Габровска търговско-промишлена палата, Дома на хумора и сатирата. През 2014 г. тя ръководи екипа, който работи по кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата 2019. В нейна памет оркестър „Габрово“ и Стефан Косев изпълниха музикална композиция, а публиката стана права, за да отдаде почит.
Поздравление по повод празника на града отправи протойерей Руслан Личев – архиерейски наместник на Габровска духовна околия.
Преди да започне Тържествената сесия, обръщение към гостите отправи кметът на Габрово Таня Христова. В словото си тя акцентира върху 157-годишнина от обявяването на Габрово за град и предстоящото честване на 140 години от неговото освобождение. През тези години от живота на града ни са вплетени много съдби, мечтите и стремежите, радостите и скърбите, успехите и разочарованията на всички, чиито живот е бил свързан с Габрово. По думите й Габрово може да вдъхновява, защото има притегателна сила, ярък и вълнуващ дух. Тя призова габровци и всички, свързани с града да работят за него така, както са го правили предците ни – с любов, труд и постоянство, да стъпят на здравата си основа – образованието и да развиват потенциала си - технологиите и иновациите, да бъдат обединени около добри каузи в името на развитието и благополучието на Габрово.
Тържествената сесия откри председателят на Общински съвет – Габрово Лена Георгиева, която поздрави присъстващите за празника на града. По думите й, Габрово има изключително богато културно-историческо наследство – от създаването на първото светско новобългарско училище, през извоюването на църковната ни независимост до изграждането на съвременната българска държава, в което Габрово се включва с индустриалната си мощ. Според нея предизвикателствата на времето принуждават Габрово да покаже отново истинския си характер, с което да защити за пореден път славата си на уникален град. „С умението си да майсторим от нищо нещо, да превръщаме слабостите си в сила, да извличаме полза от всяка ситуация и със способността си да се смеем и надсмиваме над всичко, дори над себе си, ние стоим ярко на картата на света“, допълни Лена Георгиева.
Музикални поздрави към гостите на сесията изпълниха хорът на НАГ с диригент Мирела Валявичарска и оркестър „Габрово“ с диригент Николай Венков.
