В Дома на хумора и сатирата представят изложбата „Фабрика за хумор и сатира“, посветена на 45-годишнината от създаването на музея. Събитието се открива днес, 30 март, от 18.00 часа, а габровци и гостите на града ще имат възможност до 2 май 2017 г. да научат нещо ново за историята на сградата на Веселата къща.
Като съпътстващи събития са предвидени Детска архитектурна работилница, която ще заработи на 8 април от 10.00 до 12.00 часа, а по-късно през деня от 14.00 до 18.00 часа ще се проведе дискусия „Архитектура и музеология“.
Историята, представена в изложбата, започва от далечната 1891 г. със създаването на кожарската фабрика на братя Калпазанови, станала през 1975 г. „дом" на прочутия габровски музей. Тенденцията за превръщането на стари индустриални сгради в модерни пространства за изкуство, започва във времето, когато индустриалното производство забавя темповете си на развитие. В затворените и обезлюдени фабрики се заселват художници и културни организации. Началото на този процес е през 70-те години в САЩ и Канада, а по-късно примерът е последван в редица европейски градове. Ярък пример е галерията за съвременно изкуство Тейт Модърн, създадена в сградата на стара електроцентрала в Лондон.
В България, а и на Балканите, това за пръв път се случва в Габрово - града на пионерите-индустриалци. Домът на хумора и сатирата намира подслон в резултат на реконструкция, преустройство, надстройка и пристрояване на бившата кожарска фабрика.
Каква е била първоначалната идея на първия директор на Дома Стефан Фъртунов и на проектанта на сградата арх. Карл Кандулков? Кои са етапите в развитието на архитектурния проект, строежа и преустройствата на сградата? Какви са любопитните факти, трудностите и полемиките, свързани с нея? Как се случва трансформацията на една сграда през различни социално-икономически и политически периоди? Какво трябва да пази едно преустройство и какво да промени? Проектираните по социалистическо време музеи и галерии за изкуство отговарят ли на функционалните им потребности в наши дни? Tова са част от въпросите, които изложбата повдига и на които, поне частично, се опитва да даде отговор.
Освен фотографии, чертежи и документи, изложбата представя и инсталация с част от впечатляващите за времето си технологични решения, използвани през 70-те и 80-те години – камери, магнетофони, прожекционни апарати, компютри, контролери за осветление. Технологичните решения са били част от дейността на Дома и функционирането им е било заложено още при проектирането и изграждането на сградата.
Домът на хумора и сатирата е замислен със структурата и функциите на съвременен музей, като към него е създаден и Експериментален сатирично-вариететен театър с иновативни за времето си мултимедийни решения и напълно оборудвани телевизионно и звукозаписно студио. Звукозаписното студио дава възможност за продуциране музикални изпълнения, а телевизионното студио – да се монтират видео продукции от спектаклите във вариететния театър, които да се излъчват по телевизията.
Изложбата е създадена по проучване на арх. Цветомир Ценков и екип на музея. Проучването е уникален по своята същност документ, което се прави за първи път в България. Направено е историческо, урбанистично, архитектурно, интериорно и строително изследване на процесите, участниците и документацията на проекта за трансформация на промишлена сграда в културен обект.
В проучването и изложбата са използвани материали от архивите на Музея „Дом на хумора и сатирата“, Регионалния исторически музей – Габрово, Държавния архив – Габрово, Института по етнография и фолклор към БАН, както и от личните архиви на архитектите Йорданка и Орлин Кандулкови, Христина Каменова и Георги Генев.
Изложбата „Фабрика за хумор и сатира“ се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.