Скъпи сънародници,
„България цяла сега нази гледа”.... тук, на върха! Гледа ни така, както през лятото на 1877 г. се е взирала в Балкана, както преди 139 години е отправяла поглед към градчето Сан Стефано. Въпреки, че международните договори и примирия се подписват някъде там, край Босфора, в Берлин или в околностите на Париж, за нас Връх Шипка е мястото, където се сбъдва свободата на българина.
Онази свобода, която не идва отвън, не се дарява като дреха, къща или пита хляб, а се случва в мислите и делата на хората, освободени от оковите на столетия мъка, страдания и загубено достойнство.
Боевете на връх Шипка са националната проверка на духа и категоричната заявка пред Европа и света, че българинът е дораснал до идеята за собствената си свобода и е готов да я брани всячески, дори с цената на живота.
Празничният трети март е ден на българското Възскресение, ден на почит и благодарност пред величавата саможертва на участниците в борбата за свободата.
Историята помни фактите, свързани с войната: 11000 убити, ранени и безследно изчезнали само на Шипка и в полето при Шейново, над 9000 замръзнали и заболели по време на Зимното шипченско стоене. Но цифрите не познават личните драми – осиротелите семейства, порутените домове, радостта през сълзи.
Трети март е ден на вярата и победата, на скръбта и радостта, на края и началото. В братските могили, разпръснати наоколо, са положени заедно телата на български опълченци, руски, украински и белоруски войници, молдованци, финландци и румънци. Това, което ги сближава на земята и в отвъдното, е обичта към ближния и идеята на свободата.
Днес смиряваме души пред великия подвиг на всички, които с гърдите и телата си спряха настъплението на противника и с кръвта си написаха една от най-важните страници в новата българска история.
Поклон и вечна слава на тези, които жертваха мечтите и живота си пред олтара на отечеството!
Безсмъртие на всички, които прогониха омразата и разрухата, и избраха надеждата вместо отчаянието, светлината вместо тъмата, свободата вместо робството!
Всяка година, на това място, Балканът ни изпитва дали сме достойни като народ да продължим пътя, начертан от тези, които дадоха най-свидното си. Готови ли сме днес да бъдем заедно в битките и успехите на времето? Живее ли духът на свободата в мислите и делата ни или битува само споменът за него?
Знам, свободата може да тежи и да роди безсънни нощи, но свободата е и сила, и мечта и съзидание, което ни сплотява и възражда.
Заради нея помним и почитаме героите, които разсякоха тъмнината, пребориха страха и прегърнаха саможертвата.
Нека надеждите и подвигът на нашите предци ни зареждат с вяра, самочувствие и вдъхновение, че с решителност и отговорност, с духовност и образование ще покоряваме върха на общия ни идеал за чиста, свята и свободна България, която трябва да пазим и обичаме!
Една държава е силна, когато е в единение със своя народ!
Честит празник, скъпи сънародници!
БОГ да благослови свободна България!