Уважаеми представители на образователната и културна общност на Габрово,
Скъпи преподаватели, ученици и родители,
Честит празник на българската книжовност и писменост – едно от най-важните и изпълнени със смисъл чествания в нашия календар!
Не крия, че имам особено отношение към този празник. Харесва ми това, че не отбелязва битки и гибел, а точно обратното – предлага тяхна алтернатива, зареден е с оптимизъм, с вяра в бъдещето и в хората, в доброто.
Харесва ми обединението и гордостта, които ни носи. Самочувствието, което ни дава, защото именно на българите е заслугата славянските народи да имат своя азбука.
Обичам този празник в Габрово, защото той е изключително зареждащ и показателен за отношението ни към учението. Виждам млади хора с широко отворени за света очи, виждам искрено уважение към идеите и работата на онези, чиито портрети носите днес. Виждам мъдрост, усмихнати лица и много цветя. Гордея се, че съм част от него и имам привилегията да говоря и бъда с вас днес.
И тъй като смятам, че никой тук няма нужда да бъде убеждаван във важността на днешния ден, ще си позволя само да припомня една стара история. Историята, която разказва нашата първа азбука – глаголицата.
Всички знаем, че буквите в нея имат имена. Аз, Буки, Веди, Глаголи, Добро, Ест и така нататък. Нещо изключително рядко срещано, особено като прибавим към него факта, че имената не са просто събрани думи, а свързан текст, който носи послание. През годините езикът ни се е променял и за нас става все по-трудно да вникнем в това послание. Днес то дори се нуждае от превод и като всеки превод, търпи интерпретации.
В основата си обаче, текстът остава един и същ.
"помни буквите, учи да говориш! добре е да живееш здраво на земята! защото както хора мислите, наша е той опора. изричай словото твърдо! нагоре всеки да лети! върви! избягвай червея! покорявай висотите! ти мъж, ти юноша, вие хора! човече! с ум и разум! във вярна посока и с ясно съзнание! напред! слава!“.
Или съвсем простичкото и разбираемо тълкувание:
„Аз, знаейки буквите, ще мога да чета, да опозная живота, доброто и злото в него, да обичам, да прощавам, да съм човек..."
Затова си струва да припомним тези думи. Да прочетем отново своята глаголица, в която някак простичко откриваме отговор на всичките важни свои въпроси.
Нека почитаме знанието и да го използваме за творене на добро.
Благодаря Ви за това че сте тук, че се гордеете, че сме българи и този ден е ценен за Вас.
Честит празник!
Таня Христова
/Кмет на Община Габрово/