70 деца и младежи, 40 баби и дядовци, 7 села от Габровска община и 1 село от Дряново – така изглежда в цифри равносметката за третия сезон на инициативата „Приеми ме на село”, организирана от Община Габрово по идея на Вероника Йосифова. Само преди три години, когато бе поставено началото, цифрите изглеждаха така – 10, 10, 1. Десет младежи, десет баби и дядовци в едно село – Новаковци.
Да се прави анализ на цифри, когато говорим за чувства, изглежда неуместно, но в случая цифрите идват да покажат колко дълъг път е извървяла идеята на Вероника и колко далеч е стигнала. От няколко думи в едно есе, до няколко села, няколко десетки български домове и няколко стотици сърца и умове не само във всички краища на България, но и извън пределите на страната. Ето защо няма да е пресилено, ако кажем, че сърцата и умовете, докоснати от идеята, са дори няколко хиляди.
Как и защо стана възможно всичко това? С труд и постоянство, с воля и разбиране, с отношение и съпричастност. И още – защото имаше желание, защото намерихме начин, защото не ни липсваха причини.
Новаковци, Стоевци, Донино, Поповци, Харачери, Беломъжи, Съботковци, Зая – това са имената на Приемните села в България. Твърде дълго ще бъде изброяването, ако напишем всички имена на внуците „назаем” и бабите и дядовците „под наем”, но по-важното е, че те самите никога няма да забравят имената си и с тези имена ще нарекат новите си познания и опит, прекрасните си преживявания, незабравимите си моменти, красотата на България, стойността на българското, значимостта на българщината, а може би и своята любов – любов към Родината.
За изключителните преживявания, и то от първо лице, може да прочетете тук.