Възпитаниците на ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ Цветина Колева и Виктория Ангелова се срещнаха днес с кмета на град Габрово г-жа Таня Христова и представители на местните медии, за да разкажат за пътуването си до Израел. Двете момичета са победители от общинския кръг за есе, посветено на спасяването на българските евреи през Втората световна война. Освен в Габрово, ученическото литературно състезание се проведе във Видин, Своге, Гоце Делчев, София и Пловдив.
Двете момичета са победители от общинския кръг за есе, посветено на спасяването на българските евреи през Втората световна война. Освен в Габрово, ученическото литературно състезание се проведе във Видин, Своге, Гоце Делчев, София и Пловдив. Учениците посетиха Йерусалим , Тел Авив и град Петах Тиква, имаха среща с проф. Михаел Бар-Зоар, по чиято книга „Извън хватката на Хитлер“ младите творци писаха своите есета. Ето какво написа по повод пътуването си Цветина Колева:
„Да бъда в Израел заедно с всички тези прекрасни хора от българската делегация беше не само приключение, но и много важен опит и урок. Групата беше съставена от будни млади хора, с идеи, с енергия. Осъзнах, че тази енергия е заразяваща – дори от различни краища на страната, ние успяхме взаимно да се вдъхновим, да споделим идеи и прекрасни спомени.
Огромно впечатление ми направи сърдечността и искреността на израелците. Това ме накара да се замисля дали българи биха приютили и посрещнали с такава топлота и откритост чужденци по начина, по който ние бяхме посрещнати в Израел. Личи си дългът и обичта, които чувстват към държавата си. От думите на учениците от Петах Тиква личеше каква голяма важност те поставяха на националната си принадлежност. Точно тези слънчеви ученици ни показаха, че не се различаваме коренно от тях. Да, държавата им е разклатена от военни конфликти… снимки и видеа биват изваждани от контекст и поставяни в медийното пространство. Но самата атмосфера е спокойна, приветлива.
Пътувахме с кола към мола в Петах Тиква. Слушахме някаква песен, която сега не мога да си припомня, всички я знаеха и си припяваха. Спомням си как в един момент можеха да бъдат разпознати три езика – Български, Английски и Иврит. И в такива моменти, когато всички се смеят и говорят един през друг, осъзнаваш, че нито разстоянието, нито езикът, нито религията могат да създават прегради.
През цялата ни визита си мислех как можем да се поучим от израелците. Дали трябва да последваме техния пример за прозрачност в парламента? Дали трябва да показваме българската история с онази автентичност и емоционалност, с която Yad Vashem разказва за Холокоста? И все си мисля, че това беше есенцията на пътуването ни до Израел. Да ни накара да се запитаме точно такива въпроси. Да ни покаже кои практики са успешни и да ни докаже, че младите хора в нашата страна могат да направят нужните промени. И честно казано, лично аз повярвах, че е възможно да пренесем този урок в България – Да го предадем на съучениците си, на родителите си. Общо взето, на всички българи, които имат нужда от припомняне, че над властта и парите седят взаимоотношенията между хората.
Вкъщи занесох сувенири и спомени. И всеки път, когато разказвам на някого за Израел се опитвам да подчертая не посетените места, не грандиозността на Тел Авив, не разноцветния Йерусалим. Напред искам да изведа хората, с които имах щастието да се сблъскам. Приятелствата, които се зародиха на 1600 km от България, но ние ги пренесохме тук. И най-важното – енергията и идеите, които изобщо не се влияят от националност или някакви си 1600 km.“