.jpg)
На Сирни Заговезни в Габрово ще се състои четвъртото издание на Базара „Забравени традиции, живи вкусове“. Селският мол ще ни върне пет-шест, че и повече десетилетия назад , когато седмица преди Великите пости, габровци гонили злото и зимата с шумна Олелийня, веселба и пъстър пазар.
Пазарът на площад „Първи май“ предлагал всичко за трапезата и веселбата, а градската шумотевица тръгвала надолу към Падало, където тълпата се омесвала с музикантите, певците, фокусниците, шекерджиите и бозаджиите. Цялото градско население се впускало в общата веселба.
Тази събота, малко след обед, в 13 часа в градинката на Майчина грижа /в чийто салон навремето се вихрели благотворителните балове/, ще има по малко от цялото пъстро многообразие на габровската Олелийня – ще се появят Мичето Момин и поетът Сливков, Окато ‘О ще понесе шекери на дървената си табла, а Нуньо Фотографът ще дотъркаля кацата, за да напъха вътре желаещите да се снимат. Градски песни и майсторски свирни ще се леят от импровизираната сцена, докато гражданите похапват палачинки, шекерени пръчки или домашни сладкиши.
За гостито у кръстника, семействата могат да напазаруват традиционни лакомства, които навремето кумичките правели сами – погача, баница, нещо сладко,вино и ракийка. Но, днес традициите не са това, което бяха. Габровските кумици сега, единствени в страната, поръчват торта, наблягат на грима и поръчват такси. И днес, обаче, много от тях поздравяват с думите „Сладки заговезни, леки пости“ и се навеждат да целунат ръка. А кръстникът тежко отвръща „Просто да ти е“.
Над 20 тезгяха по време на Селския мол ще предлагат всякакви лакомства за заговяване, включително тънки мезета, сладки питиета, кокоши яйца, домашно сирене, квасено мляко, кашкавал. Десетина от щандовете ще бъдат отредени за местни производители на мед, биохрани, хляб с квас, мандраджийски кашкавал и др. Традиционно в базара ще се представят габровските читалища. Ще донесат от село и продукти, и домашна храна. И настроение със своите изпълнения. Те, като основни инициатори и организатори на базара, се надяват в олелията да се включат и посетителите, за да стане истинска Олелийня.