Членове на читалище „Христо Ботев 2008“, с. Гарван и на Пенсионерския клуб в кметство Гергини участваха в ритуала за откриване на жетвата в силистренското село Гарван, откъдето са дошли първите заселници и създали селища на територията на днешното габровско кмество преди около 400 години.
В житната нива, където работят най-съвременните машини на земеделската кооперация в Гарван, община Ситово, този ден влязоха самодейците от двете села с песен и свирня. Свещеникът отслужи традиционния молебен за берекет и плодородие и жетварките се прекръстиха преди да отрежат със сърпа първата ракойка. Нито една от тях не е забравила благословиите, изричани от техните баби и майки, както и песните и хората на своя край. Най-малкият участник в ритуала им подаваше бъклица със студена вода.
Балканджийките на свой ред събудиха спомена за добруджанската песен, донесена от летните вечери на някогашната Романя. Когато младите момичета, отрасли в планината, са ходили на жетва в равна Добруджа, за да спечелят бели пари за богат чеиз. Вечерта на концерта в селото те изпяха специално разучена песен от репертоара на женската фолклорна група към читалище „Димитър Ив. Полянов“ в с. Гарван, Силистренско.
С откриването на жетвата там се провежда и традиционният вече Празник на хляба. Всяка жена показва майсторлъка си за приготвяне на традиционни тестени изделия – пити, погачи, баници, мекици, сладкиши и всичко, приготвено от брашно. Габровки се представиха не както се очаква от анекдота - да доведат брат си на угощение. Бяха приготвили почти 20 вида домашни изделия по рецептите на баба – щирник с тарос, няколко вида погачи и баници, пърленки върху листо, корабийки, кейкве, фъчове и др. Най-добрите в различните категории получиха подаръци, а всички участници - грамоти и рекламен поднос от Празника на хляба.
Читалището – домакин сподели опит в областта на художествената самодейност, показа експозицията си от стотици дипломи, грамоти и награди за участията на самодейците, музейната сбирка за бита и историята на този край, библиотеката, читалищния салон.
Хората от габровското село Гарван гостуваха на Пенсионерския клуб, видяха единствения селски музей на комунизма, Добруджанската къща и възстановената мелница, запалиха свещичка в църквата „Свети Димитър“. Тя е строена от тревненски майстор от дялан на място камък с такава точност, че в зидарията й сега не може да проникне и топлийка. Носи името на светеца, покровител и на габровското село Гарван, където храмът също се казва „Св. Димитър“. Този факт, както и сходните легенди, които се разказват в двете села, са свидетелства за произхода на габровското село Гарван. За жалост, румънски свещеник, служил през миналия век в Силистренския край, занесъл отвъд Дунава всички книги и летописи на храма. Сега се правят опити те да бъдат намерени и върнати.
Но дори да не бъдат открити документите, които доказват роднинството на двете села, това вече е без значение. Защото толкова щастливи от срещите си само роднини. Те си пожелаха да се познават и обичат и техните деца.
Особено впечатляващо за габровци бе гостуването им в земеделската кооперация „16 декември“, благодарение на която в района има недостиг на обработваема земя, няма нито един работоспособен без ангажименти и доходи и нито един беден без хляб и храна.
Над 200 килограма кайсии потеглиха от Силистренско в багажника на автобуса към Балкана и няколко дни във всички Гергински села вряха казаните с компоти и араниите с кайсиеви сладка по оригинални рецепти от дунавска Добруджа.