Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово се съхранява колекция от разноообразни колани от Възрожденската епоха. В зависимост от материала и техниката на изработка се разделят на няколко вида: метални, везани и тъкани. Коланът е и показател за възраст, семейно положение, имотно състояние, а също така има значение на амулет, т. е.изпълнява предпазна функция.
Металните колани през XVIII – XIX век са съставени от скачени метални плочки посредством шарнир или халки, други са приковани или нанизани на кожен ремък. Обикновенно са изработвани от сребро, бронз и по-рядко от сребро с позлата. В Габровско те са известни като „ребърчати” или „прешленовидни” колани. По форма плочките са продълговати, извити или пречупени в средата и гъсто наредени една до друга. Характерни са за омъжените жени и са явен белег на имотно състояние. Във фонда на Регионален исторически музей – Габрово е съхранен сребърен ребърчат колан с гранули, нанизан върху черна тъкана материя. В двата края завършва с правоъгълни богато орнаментирани с растителни фигури плочки, завършващи с кука и гайка. Над гайката има кръгла розета с гнездо и червен камък в средата.
Музейната колекция „Колани” включва и кожени колани, покрити с везан плат, известни като шити или везани. Върху бяло домашно платно са извезани мотиви от разноцветна вълнена прежда. За фон са използвани бели, черни и сини конци с геометрични и растителни мотиви, характерни за везбения орнамент от този край. Популярни изображения са: гюл, мак, карамфил, ружа, дърво, звезда, пеперуда, птица.
В Габровския край за познати и мънистените или т. нар. колани „със синци” -гъста плетка от нанизани мъниста. Плетат се с една кука на редове и с предварително отброени и нанизани мъниста. Използвани са различни видове геометрични орнаменти - прави, зъбчати, вълнообразни, змиеобразни, оформени поединично или в комбинация. Често преобладават растителните мотиви, характерни за шевичната орнаментика от Габровския край. В някои случаи те се преплитат с геометрични или с животински – птица или пеперуда. Основният фон при тези колани е бял или черен, по-рядко тъмносин и зелен, а върху него следват разноцветни изображения.
Много популярни в Габровско са тъканите колани. Техниката им е примитивна и датира още от VIII – X век. Тъкат се на т. нар. кори – тънки квадратни дъсчици, в четирите ъгъла с по една дупка за прикрепване на основните нишки, които се опъват в двата края, а вътъкът се натъкава с ръка и набива с дървен нож. За повечето тъкани колани от Габровско е характерен черният цвят, използван като фон или рамка, но се използват и тъмночервено или тъмнозелено. Мотивите са изпълнени с по-свежи цветове, с които се изобразяват черти, резки, ченгели, кръст, правоъгълник и триъгълник. Чрез геометричната форма, конструктивно свързана в няколко основни елемента, се постигат мотиви, напомнящи растителни орнаменти или по-сложни композиции от цветя. Момите започват да ги тъкат, когато се замомеят – една част за лично носене, друга за чеиз и за дарове. Коланите се слагат „за свет ден” и по празник, когато момите са избирани по работност и красота.
Коланите от Габровския край носят всички белези на българското народно творчество. Като част от облеклото те отразяват вечния стремеж на българката към красота и са свидетелство за майсторството, вложено в тяхната изработка.