Културна ценност на месец февруари 2013 г. са пафти, част от богатата колекция, която притежава Регионален исторически музей – Габрово. Те (нар. още чапрази) са един от най-разпространените накити в Габровския край и неразделна част от традиционния женски костюм от XVІІІ - началото на XX век.

Според размера им се делят на малки, средни и големи, като последните са  с големината на разперена човешка длан и служат за подпора на корема при тежкия женски физически труд. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена. По-дебелите от тях са изливани в калъпи (тержи) и после изглаждани. Сребърната пластинка се изковава с „калемиши”: най-напред се изрязва пластинката, след което й се придава формата на чапраз и на опакото майсторът рисува орнамента със заострен металически калем или молив.  Лицевата страна се изработва върху „зифт” (смола) и се прави изчукване на онези места, които трябва да са изпъкнали. После чапразът се обръща и се залепя от другата страна, за да се изкове лицевата страна, докато „цъфне”, т.е. всички вдлъбнатини изпъкват и орнаментът става релефен. Третият вид чапрази са т. нар. „чифт иши”, които са по-редки за региона.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство, поради близостта на Габрово до Търново - най-големият културен център по време на Втората българска държава. Вследствие турското нашествие върху габровските накити оказват влияние и ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила „лале”, ягодовите плодове.

За габровските накити е характерна растителната декоративна украса, като се продължават и доразвиват някои средновековни традиции при използването на палмети, розети и акантови листа. При много от пафтите е разпространен мотивът „ягода”.  Първата група пафти от този тип са с форма на къдрава палмета със завит нагоре край, изработени от сребро в техника „калемиши”. В средата има силно стилизирано изображение, което наподобява плод, листа, зрънца и клончета. Под него е представена волута (спираловиден елемент), изпълнена с едри гранули, оформящи поле, венец. По края е изчукан широк бордюр от розети, трилистни палмети, акантови листа, които са изковани релефно. При втората група пафти с мотив „ягода”, пак с форма на къдрава палмета, ягодовият плод е силно стилизиран и предаден чрез зрънчест мотив.

Други образци са изработени с техники на изчукване и филигран, а позлатата внася топлина и блясък. С много усет и вещина майсторът-куюмджия изплита нишка по нишка и оформя в центъра по една розета, около която се развиват спираловидни фрагменти и завитъци и по-малки розети в края. В средата на всяка розета има по една гранула.

Интересни са и чапразите с изображение на птици в центъра на композицията, което може да се свърже с християнския символ на Св. Дух, като в случая е предпочитано неговото апотропейно значение.

При една голяма група пафти от Габрово в центъра е изобразен двуглав орел в най-различни варианти.  Обикновенно този мотив се среща върху седефени пластини. При някои композиции върху двете глави е гравирана корона. Наоколо има широк бордюр от стилизирани растителни мотиви: розети, пъпки, лалета, листа, клонки и други с плодове (ягода, малина). В тези изображения символното представяне на власт е свързано с Вселенската патриаршия в Цариград. Към изображенията на двуглавия орел се добавят и определени условни хералдични атрибути като кръст и меч, скиптър и сфера. Често срещани в Габровско са малките отливани пафти, украсени с мотиви, характерни за стил „Империя” – факли, оръжие, оръдия, със спирални възли в двата края.

Едни от най-разпространените сюжети по пафтите от Габровско са религиозните. Срещат се изображения на Св. Богородица, Рождество Христово, Св. Благовещение, Св. Константин и Елена, Св. Георги, Св. Димитър и други.

Пафтите са белег на имотното състояние на жената, като по-богатите носят пафти, изработени от сребро и сребро с позлата, а по-бедните – месингови, медни и посребрени.

Интерактивна презентация на „Алхимия на ритъма”
1 февруари 2013
Конкурс „Моят първи спомен от Етъра”
4 февруари 2013