Слово на кмета на община Габрово г-жа Таня Христова на Родовата среща на наследници на опълченци от Габровска област
"За мен е чест да Ви кажа добре дошли в Регионален исторически музей, тук сред реликвите на нашето славно минало. Изпълнена съм респект и гордост, че именно Габрово и габровци имат свой достоен принос в хода на напрегнатите военни действия по време на поредната Руско-Турска война, за да се превърне тя в Освободителна за българския народ. Няма как да скрия вълнението си от тази среща, защото пред мен сте Вие – наследниците на героите, които преди 135 години в онези тежки, съдбовни дни са защитавали с кръвта си всеки сантиметър свободна земя.
Славата на твърдина на българщината, символ на предприемчивия и свободолюбив дух, Габрово носи още от времето на нашето Възраждане - известен стопански център, прочул се далеч зад пределите на Османската империя, люлка на българското образование, гнездо на непокорни, „луди” глави. Неспокойният дух на габровското общество е двигател на бунта на Капитан дядо Никола, опита за въстание на даскал Никола Стефанов, съмишленик на Георги Стойков Раковски. Не са случайни 5-те посещения на Апостола на българската свобода – Васил Левски в балканския ни град. Тук той намира не само убежище, а и верни съратници и съзаклятници. Тайният революционен комитет, създаден от него и опазен след гибелта му, ражда Габровската въстаническа чета, водена от войводата Цанко Дюстабанов. Девет габровци са в четата на Христо Ботев, чийто командир е Никола Войновски.
Само една година след удавеното в кръв Априлско въстание, точно този габровски дух – буден, родолюбив, жертвоготовен, кове през лятото и зимата 1877/78 година Българската Свобода. Когато Габрово (наброяващ тогава около 7 000 души) и околните региони стават тил на най-нажежения боен участък Стара Загора – Шипка, градът ни осигурява разузнавачи и водачи на частите на руската армия, превръща се във военна и продоволствена база. С помощта на руски лекари, се организират 3 болници, а по време на августовските сражения и „зимното стоене на Шипка” габровци изграждат истински жив мост, по който са прехвърлени хиляди нуждаещи се от медицинска помощ войници. Тук намират убежище над 20 хиляди бежанци от Южна България. 
Безспорен принос за опазването на старопланинския проход има участието на габровци и жителите на габровски окръг във военните действия. Габрово става център на второто формирование на Българското опълчение, със създадените 9-та и 10-та опълченски дружини, в които вземат участие 600 души от окръга. В редовете на Шипченския отряд, под командването на генерал Николай Столетов, Вашите прадеди показват завиден героизъм и мъжество. Епопеята на Шипка осуетява плана на османското командване да прехвърли своята Централна армия в Северна България и в голяма степен решава изхода от войната.
Експонатите във витрините, беседите на музейните специалисти и разказите, които помните от своите родители, баби и дядовци, много по-добре от мен ще пресъздадат историческите събития и атмосферата на онова драматично време, затова ще спра дотук и ще ви споделя съвсем по човешки - убедена съм, че днес, тук, сред Вас ще получа най-добрия си урок по Родолюбие, защото Шипченската епопея е не само подвиг и саможертва, тя е завет и отговорност."