През август 2012 година се навършват 135 години от Шипченската епопея. По този повод Регионален исторически музей, Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” експонират изложбата „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” на мястото, където до 1959 г. се е намирала светата обител. Официалното откриване на изложбата ще се състои на 21 август от 11 часа в градинката до театъра.
Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г. с подкрепата на габровските първенци Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора – резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика.
По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г.се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир.
В западната част на разрушения манастир е разположена експозиция „Габровски девически манастир „Св. Благовещение” и Шипченската епопея” във вид на оригиналната ограда с манастирската порта. Изложбата е съставена от две взаимносвързани части, представящи създаването и развитието на манастира, както и приноса му за освобождението на Габрово и Шипченската епопея. В експозицията умело са съчетани снимки, документи, вещи, книги с произведения на изкуството:
- писма на Йосиф Соколски – основател на манастира;
- ферман, издаден от султан Махмуд ІІ през декември 1839 г.;
- печат на манастира от 1834 г.;
- шахатлиме (договор) от 16 декември 1860 г., снимки на манастирското братство;
Централно място е отделено на единствената запазена лична вещ на архиепископ Йосиф Соколски – митра (корона), както на иконата „Света Богородица с младенеца”, рисувана от Захари Зограф. Експонирани са и снимки на Габрово от 1899 г., снимки на манастира в различни периоди от неговото съществуване, проекти, скици и снимки от строителството на Девическия пансион (1936) и др.
Атмосфера в изложбата създават акварелни рисунки от албума на арх. Нено Ямантиев „Габрово през епохата на Възраждането” и портрет с маслени бои на Йосиф Соколски.
Основният акцент в експозицията е във втората част на изложбата - гравюрата „Вид города Габрово в Балканах” с автор Аугуст Даугел, публикувана в сп. „Всемирная иллюстрация”, № 453 от 2 септември 1877 г. и препечатана в книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът” (Лайпциг, 1882).
Чрез снимки и документи е проследена впечатляващата дейност на габровци за организиране на болници в помощ на ранените в боевете: в Девическия манастир, сградата на гимназията, в Дечковата къща и дома на свещеник Христо Илиев (т.нар. Опълченска болница).
За пръв път пред публика са представени писма от Габрово на милосърдни сестри (1877 г.); спомени на участници във войната 1877-1878 г.; изложение на игуменката за ролята на манастира по време на събитията; ведомост за продуктите, осигурени от временното градско управление в Габрово на руските войски през 1877 г. и други. Интерес представляват и копията на 2 документа от руските архиви - сведения за 56-пехотен Житомирски полк на Н.В. Николай Николаевич Младши в Руско-турската война 1877-1878 г. и информация за 54-ти пехотен Мински полк и участието му в охраната на Шипченските позиции през зимата на 1877 г.
Експозицията завършва с информация за руски военни дейци, провъзгласени за почетни граждани на Габрово. Специално място е отделено на наградни отличия на габровски опълченци (ордени и медали), както и на книги с оценка на събитията. В изложбата със свои културни ценности участват Държавен архив – Габрово, Регионален исторически музей, Регионална библиотека „Априлов – Палаузов” и Габровски Соколски манастир „Успение Богородично”.
Габровският девически манастир „Св. Благовещение” оставя трайна следа в обществено – политическия живот на Габрово и България. Превърнал се в духовен център на града манастирът „Св. Благовещение” има своя принос в раждането на заветната Свобода....