Уважаеми ученици и учители,
Уважаеми студенти, дейци на образованието и културата,
Скъпи съграждани!
Мисля, че няма друг официален празник в България, който толкова много да докосва сърцата на хората и който всеки от нас наистина да чувства като един по-различен и важен ден. Малко дати могат да си съперничат с 24 май.
Денят на българската просвета и култура някак не предразполага да стегнем куфарите и да използваме събралите се неработни дни за бърза почивка някъде. Точно обратното. На 24 май обличаме новите си дрехи и отиваме да видим доброто старо училище. Отиваме да се видим със съучениците и любимата учителка. Да си спомним класната, двойката по химия, неизвинените по геометрия, зеленото училище в Пампорово, някои от нас бригадите за малини, ягоди, гроздоберите. Това е времето, в което пеем „Пак ще се срещнем след десет години“, разглеждаме стари снимки и се смеем на това, че трудно си спомняме как се казва този или онзи.
Времето около 24 май сякаш е предопределено само за подобни емоции и повярвайте – никакъв закон, официално обръщение, кампания или каквото и да било не е способно да фокусира мислите на цяла една държава, на малки и на големи по такъв начин.
Днес е специален ден, изпълнен с толкова много трепет и вълнения. Специален е за тези, които тази година завършват първи клас, заради това, че ще получат първото си свидетелство и с вълнение ще изрецитират своите думички на първото си тържество. Специален е и за тези, които от няколко дни огласяват улиците на града ни, с онова като че ли предстартово броене.
На тях бих желала да кажа:
Използвайте дързостта на младостта си, за да отстоявате себе си и намерите своето място под слънцето, не позволявайте на добрите възможности да ви се изплъзнат, заради чужди стремления. Търсете все нови и нови усещания, без да се страхувате от нищо.
Днес се порових в интернет, за да видя какво друго се е случвало на този ден.
Открит е спътник на Нептун.
Започват редовните полети с Конкорд между Лондон и Ню Йорк.
Проведен е първият конкурс „Евровизия“.
Основан е футболният клуб „Левски“.
Изпратено е първото телеграфно съобщение с морзовата азбука.
А през 1851 година в Пловдив за първи път се честват Св. Св. Кирил и Методий.
Никое от тези неща не ми се стори толкова важно, колкото последното. Както и на хората около мен. Както и на вас, които сте днес тук.
Надявам се българите все така да вярваме в образованието, да се стремим към него и да го почитаме. Тогава можем да бъдем сигурни, че винаги ще ни има на картата и винаги ще бъдем ценна и интересна част както от Европа, така и от целия свят.
Честит празник и бъдете сигурни, че няма напразно прочетена книга!