УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ, СКЪПИ ГАБРОВЦИ,
Имам удоволствието да ви честитя 152-годишнина на Габрово!
152 години са много - 152 зими, 152 реколти, 152 бюджета, много отгледани деца, почти два човешки живота, ново поколение хора, които живеят днес в Габрово и хора, които не живеят. Днес ние – днешните габровци, пишем новите страници от историята на своя град и сме длъжни заради всичките си предци всяка една годишнина да бъде забележима. Защото всеки град е творение на собствените му граждани! Но за всички нас и за тези преди нас, както е казал Ран Босилек „Габрово е мило в своето минало, красиво в нашата любов и по-хубаво в нашите мечти.”
Всеки нов мандат е зареден с хъс, с равносметка и с желание за промяна, с нови амбиции и идеи. Няма рецепта за добро управление, няма точни правила, които да спазваме, но вярвам, че всички ние, които днес сме натоварени да работим за Габрово, даваме най-доброто от себе си за неговото развитие. Убедена съм, че когато тръгваме с добри намерения и с огромното желание в името на хората и за тяхно добро, то със сигурност ще успеем.
Ето и преди няколко дни, когато открихме паметника на един от най-големите радетели за просперитета на града ни – Пенчо Семов, виждаме колко актуален и днес е неговият девиз „Любов, труд, постоянство”. Думи, които Пенчо Семов ни завещава, за да ги помним и носим в сърцата си и претворяваме в делата си. Времето е такова, каквото е. И ние сме тези, които трябва да направим така, че да продължим каузата на Пенчо Семов и плеядата родолюбиви габровци.
Всеки град, който уважава историята си има своите заслужили граждани. През всичките тези години традицията не е прекъсвана. И в този момент, както всяка година, ние сме длъжни да си спомним за всички тях и да почетем подобаващо новите, които са заслужили тази висока чест.
Годините нямат значение за град като Габрово, защото страниците изписана история, имената и делата на хората, запечатани в нея, не могат да се измерят с времето. Нито с пространството да се изразят вълнистите хълмове на планината, която обгражда града или скалистите брегове, през които се провира Янтра. Само любовта може да се види. В съграденото от индустриалци, просветители и дарители, превърнали Габрово в люлка на образованието и българската индустрия. В способността на габровци да оцеляват във времето с усмивка. Тази любов, която ни кара да правим малките стъпки към големите ни мечти. Нека те да са мъдри и успешни!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК ГАБРОВО!