Когато на 3 март говорим за свободата на България, Габрово не чува думи – чува Шипка. Чува стъпките на опълченците, възгласите на тези, които са знаели, че може да не видят утрешния ден, но са вярвали, че България трябва да я има. Чува смелостта, която не се измерва с броя на войниците, а с дълбочината на вярата, че има нещо по-голямо от човешкия живот.
Трети март е денят, в който днешна България се връща към своята същност. Не към миналото като спомен, а към миналото като корен и обет. Към онзи дълъг път, по който народът ни е вървял през пет века изпитания, без да загуби езика и вярата си.
Днес се покланяме пред героите, чиито имена знаем, но и пред онези, които историята не записа, но те я направиха възможна – жените, опазили езика и традициите; децата, носили искрата на бъдещето; занаятчиите, учителите, будителите, съхранили българското, когато е било най-уязвимо.
Защото Освобождението не е само плод на спечелени битки. То не започва на Шипка и не завършва в Сан Стефано. То израства от волята и дълго пазената идентичност на един народ – от песента, която не замлъква; от словото, което не се изгубва; от общността, която остава цяла; от Екзархията, дала ни духовна опора, преди да дойде политическата свобода; от характера на един народ, който отказва да бъде забравен.
Габрово е част от тази история. Още преди Освобождението той е средище на просвета, предприемчивост и общностна сила. Той е домът на първото светско училище, на будители, занаятчии, благодетели – хора, които вярваха, че свободата започва от знанието и труда. Днес Габрово носи същия дух – не шумен и показен, а последователен и достоен.
Сега живеем в друго време, но предизвикателствата не са по-малки. Свободата вече не се защитава с оръжие, а с истина. Не се отстоява на бойното поле, а в ежедневните ни избори – да бъдем честни, отговорни, единни. Да не позволяваме на разделението да ни отслабва, на безразличието да ни обезличава, на страха да ни спира.
Нека помним, че свободата не е даденост – тя е отговорност. Тя е дом, който строим всеки ден – с думите, с делата, с отношението си един към друг, с грижата за града ни, с уважението към миналото и с вярата в бъдещето.
Ако искаме България да бъде силна, трябва да започнем от онова, което ни е съхранило – да помним кои сме, да отстояваме това, което сме получили, и да го предадем на идващите след нас.
Поклон пред героите, които ни върнаха свободата. Уважение към всички, които я отстояват днес – с любов, труд и постоянство! И надежда за тези, които ще я наследят.
Честит празник, скъпи сънародници!
Бог да благослови свободна България!
Таня Христова
Кмет на Габрово