Домът на хумора и сатирата в Габрово стартира проект, посветен на хумористичната грамотност и способността и́ за разрешаване на конфликти, съобщават от институцията. Идеята е чрез шест беседи с български хумористи от различни области — карикатуристи, писатели и актьори, да се демонстрира въздействието на хумора при конфликтите в обществените дебати.
Основната цел на проекта HUMLIT е да изследва как хумористичната грамотност може да помогне в преосмислянето на конфликти и спорни теми в публичната сфера, за да допринесе за благото на европейското общество чрез насърчаване на диалога.
Като асоцииран партньор, музеят участва в дейностите от началото на 2025 г. По проекта работят 25 институции от Белгия, България, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Ирландия, Дания, Косово, Норвегия, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Испания и Полша. На българските карикатуристи, участвали в интервютата, са зададени 22 въпроса от координаторите на Ягелонския университет в Краков, фокусирани върху изучаването на „производството“ на хумор и възприемането му от публиката, поясняват от ДХС.
Сред интервюираните са Веселин Зидаров (карикатурист и писател), Светлин Стефанов (професионален художник и карикатурист), Весел Цанков (хумористичен писател и редактор в екипа на „Хумор и сатира“ по програма „Христо Ботев“ на БНР), Димитър Иванов-Капитана (куклен и стендъп актьор), Алла и Чавдар Георгиеви (артисти и карикатуристи на свободна практика, основатели на вестник „Прас прес“) и Цветелина Цветкова (свободен хумористичен писател).
„Аз имам едно предимство спрямо другите карикатуристи, защото се занимавам и с карикатура, и с афоризъм. Карикатурата е в женски род, афоризмът е в мъжки род и аз съм ги бракосъчетал. Имам толкова много афоризми, те са десетки хиляди. От един афоризъм мога да извлека и да направя карикатура, а от карикатурата мога да извлека философското и да направя афоризъм.“
Веселин Зидаров
„Когато вече три години мисля, че рисувах карикатура с още двама колеги, също които нямахме самочувствието на професионалисти, се срещнахме на Боженци, отидохме на гости на Тодор Динов, бащата на българската анимация, и тогава му споделих: „Трудно рисувам, правя по 4–5 скици, докато избистря идеята...“ и той отиде до ателието си, защото бяхме на двора, извади един нагънат като ветрило паус и каза: „Аз правя по 17 редакции.“ Така бяха нагънати, защото тогава нямаше фотошоп, нямаше компютри. Така че от него знам – той ме окуражи да не се комплексирам от това, че се налагат толкова много редакции, че това е добър начин да изчистиш всичко и да го направиш съвършено.“
Светлин Стефанов
„Навремето, като отидох в „Средношколско знаме“, Кръстьо Кръстев, бате Къци, даде един много важен съвет. Писателското майсторство и всеки творчески труд е като спорт – трябва да се практикува непрекъснато. Трябва да се тренира всеки ден. Има един съвет, който се приписва на различни автори. Не знам кой точно го е дал, но е казано, че ако всеки ден пишеш по една страница, в края на годината ще имаш 365 страници. От тях половината да стават за нещо, това е горе-долу почти един роман или един голям сборник с разкази. Разбира се, ако човек чака вдъхновението, от опит го казвам, нищо няма да напише. Сядаме всеки ден по едно и също време, за да се създаде динамичен стереотип и човек започва да пише. Може нищо да няма в главата си, сяда и започва да мисли, да пише някакви изречения, зачерква, връща се, поправя и то някак си се завърта колелото.“
Весел Цанков
„Издаването на един вестник, тоест заниманието с политическа карикатура, това изгражда гражданското общество. Виждайки тези карикатури, четейки коментарите, всеки си изгражда някакво мнение. Целта ни е да създадем едно по-активно гражданско общество, което да участва в политическия живот. Като дойдат избори, всички да ходят да гласуват, а не да си седят по къщите или да ходят през това време да си копаят градинките. Карикатурата, когато е политическа, оформя мисленето на хората. Но да си мисионер, е да си носител на нещо прогресивно и понеже ние отстояваме някакви цивилизационни, прогресивни и демократични принципи сме един вид мисионери.“
Алла и Чавдар Георгиеви
„Успявам зад този привидно абсурден хумор и диалект да казвам неща, които искам да кажа. Виждала съм реакции: първосигнално е смях на пръв поглед простотия, на абсурдна шега, дори вулгарна, и в следващия момент идва осъзнаването... Мога да казвам каквото искам зад този абсурден и тежък хумор... Не мисля, че трябва да има теми табу. Зависи как са представени и написани. В живота ни не трябва да има теми табу.“
Цветелина Цветкова
„Какво да пожелая – на всички да се смеят, защото смехът е здраве. Ако си тъжен, когато се разсмееш, ти минава. Като си болен – засмееш се и ти минава. Ако си изнервен, като се разсмееш – и тя минава. Хуморът е супергерой. Но кои са супергероите? Те успяват да спасят хората от злото, ежедневието и реалността... от всякакви неща, така че да не спират да се смеят, защото смехът ще спаси света. Или – светът е оцелял, защото се е смял. Човек трябва да има чувство за хумор и да гледа отгоре на нещата. Има и моменти, в които трябва да е сериозен, но ние сме само около 70–80 години на тоя свят, така че по-добре да живеем, смеейки се, отколкото да го изживеем с едни намръщени физиономии и да мрънкаме колко е отвратително всичко.“
Димитър Иванов-Капитана
*По информация на МДХС