На 10 юли (28 юни стар стил) 1877 г. в Габрово пристигат първите руски военни части, две сотни от 30-ти Донски казашки полк, които са посрещнати възторжено от гражданството. До края на годината градът е непосредствен тил на активните бойни действия, водени от руската армия. Особено важна за изхода на войната се оказва защитата на Шипченския проход през м. август – декември, за която габровци оказват неоценима помощ.
Главното мъжко училище (Априловската гимназия), Девическото училище в Дечковата къща, Девическия манастир, къщата на учителя Илия Христович са оборудвани в болници, приемещи ранените офицери, войници и опълченци. В края на юли 1877 г. в града се струпват над 20 хил. души бежанци, грижите за които се поемат от габровци.
Габрово е българското селище с най-голям принос за Освобождението на България и изхода от войната. Повече от 190 са опълченците от града. В него се сформира 10-та опълченска дружина, а 21 габровци участват в опълченската конна сотня. 167 габровци са отличени по храброст и наградени с ордени, а 20 – със сребърен медал.
Годината 1877 е не само годината на габровското освобождение, тя е границата, след която натрупаният дотогава стопански, политически и образователен опит се превръща в солиден капитал за развитието на стабилна социално-икономическа, политическа и просветна система в Третата българска държава.
Снимка: Изглед на град Габрово на Балканите, гравюра по рисунка на Николай Каразин, сп. „Всемирная иллюстрация”, 2 септември 1877 г.
Информация от Регионален исторически музей - Габрово