Продължава от бр. 61/31 март 2015 г.
Габрово осезаемо присъства не само в българското и Балканско пространство, то винаги е част от европейските процеси с многообразието от събития, които подпомагат не само неговия просперитет. Габровци имат утвърден търговски обмен с европейските страни. Въпреки че в условията на политическа и икономическа зависимост българската търговия в известна степен е подчинена на сключените от Османската империя търговски договори, стокообменът между Габрово и Европа има изградена специфична характеристика.
Ако в началото на своята дейност габровските търговци са кореспонденти на други големи фирми, през ХIХ век те започват сами или в съдружие да организират износа на местни изделия, да реализират печалби, кредити, да осигуряват внос на чужди стоки. Много габровци отсядат из влашките, австрийските, английските и руските търговски центрове, разнасят местните изделия по южните пазари към Цариград, Одрин, Смирна, Галиполи и Енос, други проникват на запад в Македония, Сърбия и Босна, още в Италия и Франция.
Чрез превръщането на Габрово в околийски център и обявяването му за град се признава публично една обективна реалност, формирана в продължение на години, създават се условия за по-широко представителство на българите в органите на управление, по-добри възможности за развитие на селището във всички области на живота. Десетилетия наред основните институции, които поддържат импулса на габровци за предприемчивост, са църковната и училищната общини.
Година след промяната на статута се появяват организационни структури, носители на новото.
На 26 декември 1861 г. при килията на църквата „Св. Троица“ се учредява Габровското народно читалище, което приютява библиотеката на благодетеля В. Априлов и оттогава е книгохранилище, но и средище на интензивен духовен живот, поддържан от младите габровци. С постепенното създаване на училищна книжовна сбирка от дарения, вписани в училищната кондика, в Габрово се формира първата българска училищна библиотека. Общодостъпна и безплатна, през 1840 г. тя се превръща в обществена. Нейният фонд в края на ХIХ век надвишава 4 000 екземрляра книги и 200 списания.
По примера на читалището на 6 август 1869 г. се създава женското благотворително дружество „Майчина грижа“. То, както и всички останали, се
формира като културно-просветна организация, която не е сред първите в Българско, но със своята активност съдейства за утвърждаване на основите и главните направления в деятелността на възрожденските женски общества. И двете организации, които обединяват в едно цяло културни, социални, а защо не и политически задачи на своето време, продължават след своето начало да са средища на добротворство, присъстват и днес с благодетелната си и обществено значима дейност.
Читалището и Женското благотворително дружество са последвани и от формирането на Училищно дружество, основано на 11 октомври 1870 г. с цел „да приготви достойни и добри граждани, които да знаят как да поведат и управляват обществените работи”. Членове на първото ученическо дружество в България стават младежи, наскоро напуснали ученическата скамейка, както и ученици от горните класове на Габровската гимназия. То се занимава с обществени въпроси, с благотворителност, като „се взирало и в делата на управляващите лица в града”. От ноември 1872 г. дружествените членове Иван х. А. Манафов, Ганчо Гаврилов, Никола Саранов, Хр. К. Конкилев започват да издават първият ръкописен габровски вестник – сатиричният лист „Рак”, който излиза с идея „запазванието на Общето добро на градът ни Габрово”.
ХIХ-ото столетие е времето и на първите организирани музикални и театрални прояви в Габрово. От Габровското училище тръгва музикалното възпитание и нотната грамотност на младите българи. Още през 1835 г. Неофит Рилски и неговите помощници обучават учениците да пеят по ноти в свободното от занятия време, организират едногласна вокална група. Училищната музикална грамотност от Габрово се пренася и намира почва в другите възрожденски училища в българските земи. В средата на ХIХ в. нотно грамотни музиканти обучават габровските младежи на музика. Професионални музиканти в Габрово има още от ХVIII век, но едва в началото на следващия съществува градска музика, наречена „банда“. Към 1835 г. най-подготвеният и най-добре организираният оркестър в Габрово е музикалната група на Баба Цвятко Караколев.
В 60-те години на ХIХ век вече има условия за създаване на ученически хор и оркестър, които са между първите в Българско. Не закъснява и създаването на първите любителски музикантски състави – към 1870 г. е формиран тамбурашки оркестър, който се състои от китара, мандолина, контрабас, кларинет, впоследствие и флейта. Те не само обогатяват проявите и на Габровското читалище, но са и опит, който е основа за по-късното развитие на съвременните оркестрови формации от ХХ век.
Музикалните групи са част от театралните представления, тържества и чествания. Наченки на театрални прояви в Габрово има още през юни 1858 г., свързани с първите публични изпити в Габровското училище.
Но организираните рецитации нямат все още характера на пълноценни театрални представления. Първата крачка към поява на театрална дейност във възрожденско Габрово е решение на Училищното настоятелство от 25 ноември 1870 г. да се направят няколко театрални изяви, понеже в тях има „материална и умствена полза“. Първото представление е „Многострадална Геновева“, поставено по коледните празници през 1870 г. от учителя Илия Христович. Пиесата произвежда „потресно въздействие“, тъй като чрез нея се „възкресява и оживява славното минало на българите“, „будеше се народното чувство и се възпламеняваше дух за освобождението от турско иго“.
Духът на свободата в Габрово има своите многообразни проявления. Бързото икономическо и културно развитие на селището го предопределят и като един от центровете на българското националноосвободително движение. Участието на габровци в борбата за освобождение има вековни традиции. През 1662 г. турският пътешественик Евлия Челеби възкликва: „Боже прости ми, но селото е бунтовническо“, а унгарският учен Феликс Каниц нарича през 1871 г. Габрово „свободомислещо“.
След участията на представители от габровското възрожденско общество в Гръцкото въстание (1821) и Велчовата завера (1835), габровско присъствие има във всички организирани революционни действия през втората половина на ХIХ век. Политическото раздвижване на българския народ по време на Кримската война намира отражение и в Габровския край – въстанието на капитан Дядо Никола (1856), последвано след шест години (1862) от опита за въстание, начело с даскал Никола Стефанов. Габровско участие има в Първата и Втората български легия, в четите на Филип Тотю (1867), на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868).
Седем са габровците в състава на Втората легия. Сред тях с особено активна революционна дейност и натрупан богат политически опит е Коста Евтимов – Наполеона. В началото на 1860 г. той се прехвърля в Италия и се записва като доброволец в италианското националноосвободително движение, участва в отряда на Гарибалди. Наполеона е един от седемте габровци в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, чийто военен ръководител и писар е младият офицер от Габрово Иван поп Христов.
Габровци се вписват и в събитията по изграждане на Вътрешната революционна организация от Васил Левски. Габровският революционен комитет, създаден преди 155 години през лятото на 1870 г., се съхранява след гибелта на Апостола и е в основата на приготовленията и участието на габровци в последващите въстанически акции. Включването на габровци в Априлското въстание през 1876 г. е логичен резултат от натрупания революционен опит през предходните години и доказателство за политическата им зрелост. Освен в Габровската чета с войвода Цанко Дюстабанов, габровско присъствие има в четите на Христо Ботев и Христо Патрев. Поп Харитон Станчев оглавява чета от около 200 души, която води епични боеве в Дряновския манастир.
За водител на Габровската чета е определен Цанко Дюстабанов – „един от най-доблестните, най-храбрите и най-интелигентните войводи по българските въстания”, по думите на Юрдан Теодоров, член на Търновския извънреден съд през 1876 г. Девет габровци се включват в Ботевата чета – Никола Войновски, Димитър Тодоров – Димитрото, Антон Андреев, Нено Иванов, Никола Бучакчи, Христо Стоянов, Стефан поп Димитров, Димитър Колев, Цаньо Данчев. Никола Дончев Войновски, бойният водач на четата, е предпочетен от войводата за бъдещ организатор на военните действия пред такива военни специалисти като Спас Соколов и руския емигрант Арует Загрин (Теофан Раданов).
Революционните традиции на Габровския край логично кулминират в Руско-турска война (1877-1878). Габровци оказват действена икономическа, медицинска и военна помощ на руските войски, а Габрово се превръща в сигурен тил на защитниците на Шипченските позиции. Девета и Десета опълченска дружина са попълнени предимно с доброволци от Габрово и околните села. Повече от 190 са опълченците само от Габрово, 220 души от Габровския край (дн. Габровска община), над 600 – от целия Габровски регион (дн. област). Габровци се вписват и в състава на конната сотня. В града са организирани три болници, а в условията на тежките августовски сражения и при „зимното шипченско стоене” габровци изграждат „жив мост” за пренасяне на хилядите воини, нуждаещи се от медицински грижи. Населението осигурява прием на около 2500 – 3000 болни, както и на пострадали тракийски българи, намерили убежище от преследванията на поробителя. Тяхното число в края на юли 1877 г. наброява над 20 хил. души, болшинството от които са от Старозагорско, Новозагорско, Казанлъшко, Калоферско, Сопотско.
„Габрово е нашият бастион” – отбелязва в дневника си руският кореспондент Немирович-Данченко.
След раждането на Третата българска държава – началото на новото време бележи период както на върхови постижения, така и на спадове в развитието на свободно Габрово.
Подписи
Сборник от края на ХVIII век. Регионален исторически музей – Габрово
Кондика (книга за дарения) на Габровското училище, 20 юни 1832 г. НБКМ - БИА, София
Братската могила на руските войни от 35-ти пехотен Брянски полк, 36-ти пехотен Орловски полк и 9-та артилерийска бригада, 1988 г. Худ. Вячеслав Бабияк
