По повод 165 години от обявяването на Габрово за град вестник „100 вести“ стартира рубриката „Габрово във фокуса на четири епохи“. През месеците април и май ще бъдат публикувани 20 статии с продължение, свързани с четири периода от развитието на града – Габрово през Възраждането; след Освобождението до 1944 година; от 1944 до 1989 г. и четвърта част – градът след демократичните промени и европейския път на неговото развитие.
Инициативата е на Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово и в. „100 вести“ с подкрепата на Община Габрово. Автор на статиите е историкът Даниела Цонева.
За Габрово казват, че „много неща се случват за първи път или са единствени“. Габрово е селището с „италиански характер“, което с „източната си пъстрота“ се възприема и за „тип на източен град“, а с архитектурата си „напомня селище от Севера“ и без съмнение е „най-спретнатият град“ на Балканите според описанията на европейските пътешественици от ХVII – ХIХ век.
Наричат го градът, който гради мостове, градът на стоте паметника. Той е „пестеливата весела столица на България“, само в която „има пето годишно време“ – карнавалното. Габрово е единственият град, който има паметник в реката и кораб в гората. В близката до него местност Узана е географският център на България.
Преди 165 години Габрово е обявен за град – събитие, което е регистрирано в началото на месец май 1860 г. и е сред значимите в историческата му летопис. Този административен акт е обусловен от икономическия, политически, социален и духовен подем в развитието на Габрово през ХIХ век.
Градски облик селището придобива още през втората половина на ХVIII век, но турската власт не бърза с промяната на неговия поселищен и административен статут. През 1841 г. Васил Априлов пише: „Габрово, макар по своето пространство и многолюдност да заслужава името град, според турското разделение, то е оставено като паланка”.
Заради многолюдното си население Габрово е определяно като малък градец десетилетия по-рано от чуждестранните пътешественици Уилям Макмайкъл (1818), Ами Буе и Бъртън (1838), Виктор Григорович (1845). Руският учен Григорович уточнява, че „поради многочислеността на населението и множеството дюкяни“ село Габрово „заслужава като че ли да бъде наречено град“.
Разположено в „най-хубавата, най-плодородната част на България“ според поляка Михаил Чайковски и на един от главните пътища през Балкана, Габрово още със самото си възникване е естествена граница, средище, което осигурява комуникациите между северните и южните български земи. При влизането си в Габрово през 1801 г. французинът Анри Фуркад възкликва „оттук започва България“. Видният български учен езиковед Любомир Милетич оценностява габровци със „сравнително най-добре запазения” свободолюбив дух, с по-голямата им интелигентност и предприемчивост като българи балканджии, чиято всекидневна философия е: „Големите блага се сумират от най-малките”.
До 1839 г. Габрово е субашилък (вид административна единица, поделение на санджака, на окръга) начело с турски управител. След това е превърнато в мюдюрлък – подоколия, съответстваща по обхват приблизително на сегашната община. Пряко подчинено на Търновската каза (околия), то е част от Русенския (Дунавския) вилает (област). Още преди официалното признаване и оповестяване Габрово с принадлежащите му села постепенно се превръща в каза. Дори във вестниците Габрово е посочвано като градец, който в края на 50-те години на ХIХ век се дели на 5 махали, а към формиращата се околия се числят 18 селски общини.
Все по-голямото икономическо влияние и стопанска самостоятелност, които придобива Габрово след Кримската война (1853 – 1856), са причина централната и областна власт да променят статута му. Вестник „България” от 20 април 1860 г. отбелязва: „По заповед на Високото Императорско Правителство Габрово са отделя отсега занапред от Търново. То остава за себе си един отделен градец и като една каза особна наедно с колибити, които му принадлежат”. Ако през април 1860 г. властите юридически обнародват създаването на габровската околия и признаването на нейния административен център за град, в началото на май този факт официално влиза в сила.
По това време Габрово е чисто българско селище с около 7 000 души и става средище на каза с около 45 000 души население.
От 2 до 5 май в Габрово пребивават русенският областен управител Кямил паша и търновският каймакам (околийски управител) Феин паша. За да се демонстрира респект и стабилност на империята, по внушение на централната османска власт се организират тържества. Цялата общественост е мобилизирана за посрещането на официалните ù представители. Следват срещи с политически активната част на габровското население – свещеници, чорбаджии, младежи.
Остават само 18 години до Освобождението. Но никой в България и в Габрово не може и да си помисли, че това желано събитие е толкова близо. Все още е 1860 година. Българските земи – икономически, социално и политически, продължават да бъдат част от Османската империя. Но промяната вече се носи във въздуха. Духовната Голгота на нашия народ – отхвърляне върховенството на Цариградската патриаршия, е извършено в паметния за българската летопис Великден на 3 април 1860 г.
1860 година – какво още се случва в Габрово? На 7 януари 1860 г. се ражда Емануил Манолов, автор на първата българска опера „Сиромахкиня”. Съпричастен към Великденската акция, Тодор Бурмов изготвя и отпечатва брошурата „Българите и високото гръцко духовенство”. На 23 април по време на църковна служба габровци се отказват от „гръцкия патрик народно”. На път за Русия, за да получи разрешение за подчиняване Соколския манастир на руското правителство, през ноември 1860 г. габровецът Йосиф Соколски минава през Цариград. Спечелен за униатската кауза, няколко месеца по-късно в Рим ще бъде ръкоположен за първи български архиепископ.
През 1860 г. е отчетено най-върховото развитие на копринарството в Габрово и се реализират най-големите поръчки за износ на бубено семе. Селището е посетено от осем компании на италиански и френски греньори (производители на бубено семе) за договаряне на стокообмен и с намерения за създаване на фабрики за точене на коприна.
Гайтанджийството също реализира растеж след внедряването на чарка. Към 1860 г. в Габрово има повече от 15 гайтанджии, които експлоатират над 250 чарка. Първите сериозни стъпки в гайтанджийското производство през 1860 г. предприема и Иван К. Калпазанов, за да стане собственик на една от най-добре уредените манифактури в Габрово, определяна като типична форма на промишлен капитализъм в българските земи.
Габрово отдавна е готово да приеме и укрепва новия си административен статут. Първоначално няколко века то се развива като дервентджийско селище, задължено да охранява Шипченския проход. Постепенно се развиват над 23 занаяти, които просперират в селището и го превръщат в естествен икономически център на Средния Предбалкан през периода на Възраждането. Още през ХVII – ХVIII век то се очертава като важно търговско-занаятчийско средище с интензивен икономически живот – условия, които постепенно през ХIХ век го утвърждават и като значим просветен и обществено-политически център в българските земи.
В Габрово, като църковно-религиозна община към Търновската епархия, в различни периоди след създаването му (края на ХII – началото на ХIII век) действат четири църкви и един манастир. Втората половина на ХVII в. до някогашното Палаузово училище е открит Светогорски метох, в който живеят и изповядват таксидиоти до 1860 г. Там пребивават монаси от Хилендарския и Зографския манастир в Света гора. В началото на ХVIII век в съседство с черквата „Света Богородица“ е открит Рилски метох, който съществува до разрешаването на българския църковен въпрос през 1870 г. В тези духовни центрове освен изповедническа и религиозна дейност се извършва още просветна и книжовна. Влад Поппетков Гладичов (един от преписвачите на Паисиевата история), Роман Габровски, Никифор Рилец, Рачко Георгов, Стани Станимиров, йеросхимонах Спиридон (автор на четвъртата за ХVIII в. българска история и третата, написана от българин) и техните последователи от ХIХ в. – всички те работят за духовната пробуда и за разцвета на българската книжнина.
Габрово се оформя като книжовно средище от средата на ХVII век, а през ХIХ в. ръкописното творчество продължава, дори след появата на печатната новобългарска книга. Продължаващата ръкописна книжовна традиция е красноречиво свидетелство за безспорната научна и културна стойност на формираните нови книжовни центрове (каквото е и Габрово) в периода на Българското възраждане.
Процъфтяването на занаятите, оживеният пазар и търговските отношения през ХIХ век активизират обществения живот и внасят нови настроения и идеали. Просвещението се превръща в здравата основа за културно-обществения просперитет на Габрово, а развитието му е барометър за регулиране на интересите и вкусовете на възрожденския габровец.
С прехода от килийно към светско училище стремежът към повече знания и търсенето на по-високо образование стават един от реалните фактори за обновлението на габровското общество. След откриване на Габровското училище в 1835 г. Габрово се превръща в център на новобългарското светско образование през ХIХ век. Безспорни са приносите на Васил Априлов и Никола Ст. Палаузов за първоначалното организиране и особено за популяризиране на Габровското взаимно училище. Това събитие слага своя значим отпечатък върху ежедневието на габровци, съдейства за разширяване на техните разбирания за стойността и значението на знанието.
Примерът на Габрово е последван от създаването на взаимни училища в други възрожденски средища, които получават учители и учебници от „първоначалния си разсадник, малкото селище Габрово“.
С увеличаването на желаещите да се образоват, необходимостта от създаването на нови училища в Габрово нараства и габровската общност решава да се открият т. нар. махленски училища. Едно след друго са създадени Попнеофитовото (1855), организирано като частно от отец Неофит Георгиев Соколски; Девическото (1856), чрез което габровските девойки получават възможност да се учат, идея на В. Априлов още от 1846 г.; Падалското (1857) и Лъчанското (1859). Всички те дават начално образование на подрастващите габровчета и осигуряват потенциал за класното мъжко и класното девическо училища.
Габровската мъжка гимназия – първата пълна светска гимназия в българските земи, чийто първи випуск завършва през 1875 г., след Освобождението привлича ученици от различни краища на балканските земи. Габрово е предпочитано заради наследените от Възраждането добро име и традиции на „габровската школа”. Славата ѝ на „най-добрата в цяла България“ е важен мотив за младите хора да търсят добрите възможности за реализиране на „голяма[та] вътрешна потребност за знание“.
От 1889 г. Габровската държавна мъжка гимназия приема името на Васил Евстатиев Априлов – възрожденския просветител и книжовник, който със своето дело отваря широко пътя към Европа за по-високо образование на предприемчивите българи (и габровци), като им завещава „имайте за свята длъжност да обичате Отечеството си“.
До края на ХIХ в. най-старото българско учебно заведение има 18 випуска възпитаници. В първата следосвобожденска учебна година от осем учители седем завършват европейски учебни заведения – Киевската духовна семинария, Атинския университет, Болградската и Одеската гимназия, Виенския медицински факултет, Московската художествена академия. В периода от 1878 до 1890 г. в гимназията преподават 136 учители, от тях 7 чужденци – от Унгария, Чехия, Хърватско, Германия и Швейцария.
Следва продължение
Подписи
Приписка за обявяването на Габрово за град, написана от йеромонах Неофит Георгиев Соколски на една от страниците на църковна книга „Пролог юни-август“ (1764). Прологът се съхранява в габровския храм „Успение Богородично“.
Габрово с Конашкия мост над река Янтра, 1871 година. Художник Феликс Каниц.
