В началото на 2025 година Ви срещаме с Бистра Петкова - управител на Общинския приют за животни. Инженер по образование, но последвала своето призвание в сфера корено различна от приложното. Казва, че работата в приюта я прави щастлива, а голямата й радост е свързана с промяната нагласата на хората към място. За изминалата година, за работата, за жестовете на добрини и за предстоящите задачи питаме днес Бистра Петкова.
Как посрещна новата година Общинския приют за животни в Габрово?
Посрещнахме новата година с удовлетворение от свършената работа и доволни от признанието и благодарността на хората. Работещите в приюта нямат коледна ваканция, защото грижите за животните са постоянни.
Радват ли се на сняг четириногите му обитатели?
Да, Като всички кучета и нашите се радват на сняг. Някои предпочитат да се приберат в къщичките, други лежат на снега или спят върху покривите на кучешките колибки. Снегът вали, но на тях им е приятно.
Хората вероятно си мислят, че Вашите задължения се изчерпват с хранене и почистване на кучетата. Как преминава един ден на екипа на приюта?
Работното време започва от 8 ч., но ние бързаме да отидем по-рано, защото знаем че ни чакат. Още преди да видим сградата, чуваме, че кучетата лаят – усещат че идваме. Ако се върви пеша, се виждат изправените на задни крака животинки. Поздравяваме ги, ако сме с кола- свирваме за поздрав. Пригласяме храната. Животните се хранят един път на ден. Това е напълно достатъчно, защото кастрираните кучета много напълняват, а това е вредно за тях. В нашия приют няма слаби животни, защото храната е качествена и те получават всички нужни вещества и витамини. Докато чистим и храним, ние постоянно общуваме с кучетата, милваме ги и ги учим. Резултата от всичко това е любовта на животните. Когато влезем в боксовете, те идват при нас и очакват нежност. Ние не ги притискаме, когато искат сами идват. Някои са по-социални и контактни, други са страхливи или агресивни, но с времето и правилен подход се успокояват. Работата с животни е много приятна, защото хората се успокояват и се променят към по-добро. Някак си излизаш от забързаното ежедневие и се потапяш в истинските неща- животните и природата. Приютът се намира почти в гората, до една малка постоянно течаща рекичка. Въздухът е чист, пролетно време е като приказка - чува се пеене на птички, лаене на кучета и ромоленето на водата.
Колко кучета в момента са настанени в приюта?
За съжаление, почти винаги сме на пълен капацитет- 75 кучета.
Колко осиновявания има за изминалата 2024 година, повече ли са и променя ли се нагласата към осиновяването на бездомните животни?
За 2024 г. имаме 66 осиновени кучета. Винаги сме около тази бройка. Колкото кучета има в приюта, толкова горе-долу са и осиновените. Незнам защо, но такава зависимост има. Радва ме това, че хората осиновяват животни от нашия приют, не за да ги спасят, а за да вземат обезпаразитено, кастрирано животно с чип и паспорт. От екипа на приюта получават помощ при избора, както и съвети за отглеждане. Още един положителен пример от нас е, че в рамките на града дори понякога сами закарваме кученцето при новите стопани. Помагаме и с консултации след самото осиновяване ако има някакви трудности, с радост помагаме. За съжаление живеем в трудни времена и хората нямат финансова възможност да отглеждат много кучета. Осиновяването не трябва да бъде спонтанно, защото кучето живее около 15-18 години. През целия му живот трябва да се полагат грижи, като за дете. Трябва време и търпение да учиш него и себе си на общуване. Както се казва трябва да си „узрял“ и да го искаш.
Всяка година засягаме темата с отношението на хората към животните и апелираме към отговорно такова. Как може да се справим с мисленето, че щом не искаме дадено животно, можем да го изпъдим на улицата и приюта е длъжен да го прибере?
Съзнанието на хората се променя много бавно и трудно. Радвам се, че има напредък. Младите хора се възпитават в детските градини и училищата в любов към животните и отговорност. Говорила съм с директори на детски градини. Всяка коледа организират базари, така децата и родителите се учат. Мисля, че младите хора са по-добри от нас и когато дойде тяхното време, отношението към животните ще бъде друго. По-хубавото предстои.
С този проблем можем да се справим със закони и наказания. Така е в другите държави. Животно с чип е движима собственост и не може да бъде изоставено. Ако собственика почине, децата би трябвало да се погрижат.
Всички приюти имат капацитет и не могат да приемат безкрайно много кучета. Стараем се да не приемаме животни на собственици като обяснявам че ще бъде по-добре с близки или наследници да се грижат за тях, за да не се стресира още повече животинката.
Има ли интерес към приюта, хората искат ли да го посещават? Помагат ли ви?
Хората посещават приюта, радва ме положителното отношение и промяната в нагласата им, защото те виждат, че кучетата при нас са спокойни и добре гледани, а не просто прибрани. Харесват природата и мястото. Даряват храна и разхождат кучета. Много жители на общината нямат възможност да отглеждат куче, но при нас могат да се разхождат и забавляват заедно.
За хората приюта е и възможност да си вземеш кастрирано и обезпаразитено куче с документи, възможност за справяне с даден проблем, както и да получиш безплатен съвет.
Можем ли да споменем някои от добрините през годината, които няма да забравите?
Няма да забравя концерта, който деца от Априловска гимназия организираха през юли 2024г., за да се съберат средства за ремонт на „изолатора“.Също и Мисия „1+1=Вземи“, която деца от 11в клас на Априловска гимназия започнаха. Целта е да се намери дом на животните от приюта. Всичко беше направено професионално и впечатляващо.
Разбира се, много са добрините, докоснали сърцата ни, като старанието и отношението на децата от детските градини – Младост, Перуника, Радост, подкрепата на учениците на ПГТ Пенчо Семов, която вече стана традиционна кауза за тях всяка година и още много дарители. Благодарим на всички!
От началото на годината в социалните мрежи хора се организираха за ремонтиране и изработка на кучешки къщички, до къде стигна тази инициатива?
Има развитие с ремонта и подмяната на кучешките къщички. Не е тайна, че кучетата имат навика да гризат разни предмети – вкъщи мебелите, в приюта дървените колиби. С мен се свърза Жанета Кирчева и ми каза, че има дарени около 800 лв. за закупуване и изработване на нови къщички. Благодаря й за ангажираността. Две къщички са закупени и животните ще се приберат в нов дом, веднага. С други средства ще бъде закупен дървен материал. Имаме дарен материал и от фирма СТС, с който също ще успеем да подготвим още три нови къщички.
Какво предстои пред приюта тази година? Какво планирате, нещо спешно което трябва да се случи?
За тази година сме планирали нещо изключително важно, а имено основен ремонт на т.нар. „изолатор“. Това е мястото, където трябва да остане кучето след направена интервенция, то трябва да е изключително стерилно, с определена температура. Такова е и сега, но мястото трябва да се разшири, да се осъвремени вече има нужда от основен ремонт, изграждане на нови боксове и т.н.
В началото на годината сме и все още под влиянието на празниците. Затова смело да мечтаем. Каква е мечтата на Бистра за приюта или иначе казано как би изглеждало мечтаното място за грижа за кучета.
Казват, че кучето е най-добрият приятел на човека и наистина е така, но трябва да знаем как да се държим с него. Затова бих искала приюта да има обособено място, където хората могат свободно да общуват и да работят с кучета (собствените домашни любимци и тези от приюта). Преди време беше разработен един проект за парк около приюта – има място за разходки, за обучение на животните, за забавление. Разбира се може много да мечтаем, но трябва и да сме реалисти, кое е изпълнимо напред във времето.
Слушайте управителя на Общински приют за животни Бистра Петкова в понеделник сутрин, 27 януари, в "Часът на Габрово" по радио Бумеранг.
