С впечатляваща изложба Музеят „Дом на хумора и сатирата“ в Габрово ще отбележи 120-годишнината от рождението на художника Стоян Венев – един от класиците на българското изобразително изкуство. Откриването ще се състои в петък, 20 декември 2024 г., от 18:00 часа в зала 5 на Веселата къща.
Експозицията включва над 200 живописни платна, карикатури, сатирични рисунки, етюди и акварели, както и прожекция на четири документални филма за личността на кюстендилския художник. До 30 юни 2025 г. публиката ще види още селекция от книги, каталози и албуми в библиотеката на Музея.
„Сиромашия“, Стоян Венев © ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил
Преминал през живота си с толкова динамизъм, колкото и в изкуството си, Стоян Венев (1904 г. – 1989 г.) винаги е бил обект на интерес от страна на критиката, журналистите и широката публика. Новатор с ярка чувствителност и безметежна креативност. Произведенията му се отличават с експресивен колорит, интимен реализъм, символизъм и алегория. Венев е художник с остър усет към социалните напрежения. Той е широко популярен още от младите си години, значим изразител на пролетарската линия в изкуството между двете световни войни, последен от големите представители на движението „Родно изкуство“.
След 9 септември 1944 г. той работи за утвърждаване на социалистическите идеи в изкуството. През 60-те години своенравният творец се завръща към характерния си стил – предвоенния модернизъм, субективното, условното и примитива. Сюжетите отразяват разбирането му за критиката като функция на изкуството и десетките му сатирични рисунки едновременно възвеличават и осмиват.
„Диптих І“, Стоян Венев © ХГ „Владимир Димитров – Майстора“ – Кюстендил
Изложбата се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата и е съвместен проект между Дома на хумора и сатирата, Художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил и партниращи колекционери (д-р Румен Манов и Иво Димитров). Куратори са Маргарита Доровска, Валентин Господинов и Димка Колева.
„… Стоян Венев (верен на собствената си весела, шегаджийска и глумлива природа) осмиваше пороците на своето време или пък се забавляваше с комичните патила на своите „герои“ – все същите примитивни селяни – мустакати, ококорени, грозни и смешни, дори когато от чисто социологическо гледище „смешното“ имаше дълбоки драматични измерения.“
*Цитат от статията „Стоян Венев – самобитен художник на примитивното българско село“ на Димитър Аврамов в kultura.bg от 21.09.2014 г.
*По информация на МДХС