„Сред глухите недра на Стара-планина, сред чаровните балкански зелени самотии, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина е кацнал, недалеко от изворите на кристалния Етър, Соколският манастир. Кацнал със своите чардаци и с блестящето на слънцето кубе, между зелени гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечния шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фон пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път откъм Габрово да го посети.“
Така Иван Вазов описва в неповторимия си стил Соколския манастир край Габрово и на тази част от Стара планина, която го приютява преди повече от 180 години.
През 1832 г. от Троянския манастир идват йеромонах Агапий и архимандрит Йосиф и се заселват в местността „Сокола“ на скална тераса при Соколската пещера. По-късно Йосиф става известен под името дядо Йосиф Соколски.
В манастирската кондика, изгоряла през 1926 г., е записано: „Беше пък тая стена отначало за човеците непроходима и незнайна. Пред пещерата беше толкова мястото пространно, колкото 10 стъпки или крачки. И дойдохме от манастира Троянски аз архимандрит Йосиф, и аз йеромонах Агапий, и поселихме се тук пред пещерата“.
Те си правят килия от дърво, изсичат скалата, защото мястото пред пещерата е тясно, и започват строеж на малка църква, която през януари 1833 г. е готова.
Известно е, че по това време османското правителство трудно издава разрешения (фермани) за строеж на църкви. Трябва да се докаже, че на мястото преди е съществувала стара църква или манастир, разрушени по различни причини. За да получи разрешение от турските власти за постройката на църквата, дядо Йосиф Соколски си служи с хитрост: запалва буен огън и обгаря пещерната скала, а в самата пещера, в ляво от входа ѝ, поставя в ниша грубо изсечена върху плоча каменна икона на св. Богородица. С това той успява да убеди местната турска администрация, че на същото място е имало и по-рано манастир, който бил опожарен. Архимандрит Йосиф успява да издейства и два фермана от султанското правителство за новооснования манастир.
Към монасите се присъединяват селяни от околните села Етъра и Нова махала. Те предлагат да се построи нов, голям и хубав манастир, като обещават материална подкрепа и труд. Най-активни са етърските и новомахленски ковачи със своите калфи и чираци. Те допълнително разчистват скалата и разширяват мястото пред пещерата до размери 40 на 20 метра. Малката дървена църквица е съборена и през март 1834 г. започва градеж на нова каменна църква, която е завършена през август същата година, само за пет месеца.
Пълната статия на Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово можете да прочетете на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=15190
Източник: Регионален исторически музей - Габрово