От незапомнени времена нашият народ тачи Св. Трифон (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и Св. Симеон (3 февруари) като религиозни и народни празници. Тези три празника са познати под общото название “трите Трифунци” или само “Трифунците”.
Смятат се за вълчи дни и празници, защото тогава хищниците вилнеят. Почитали се за защита от вълците, за да не нападат добитък и хора. Затова през тези дни пепел и въглени не се изхвърляли навън, защото вълците налитали да ги ближат, озверяват и нападат хора и животни. Жените не вършели женска работа и не режели с ножици, да не отварят вълчите уста. Не докосвали остри предмети, да не острят зъбите им. Не кърпели и шиели дреха, защото който я носи, зверове ще го нахапят. За да не налитат на овцете, не се пипала вълна и вълнено платно. От страх пред вълците през тези дни не се споменава думата вълк и не се говори за тях.
В Габровския край Трифуновден се празнувал предимно в селата, където било развито лозарството: Враниловци, Армени, Саламаните (преименувано 1951 г. на Лоза), Поповци, Прахали, Киевци, Русевци (квартал на Габрово от 1971 г.), Кая баш (преименувано 1934 г. на Здравковец), Влайчовци, Гергини, Гарван, Янковци и др.
Рано сутринта мъжете отивали всеки в своето лозе. Носели приготвените от стопанката прясно опечен хляб, печена кокошка или свинско месо и бъклица с вино. В някои села в Габровско се носела ракия. Резитбата се правела на няколко пръчки от три лози, обикновено в края на лозето или в ъглите, които се поливали с вино.
След зарязването всички лозари се събирали заедно, избирали Трифун, или „цар на лозята“, който ги председателствал на започващия пир. Обикновено това бил някой добър стопанин – лозар, на чиято глава слагали венец от лозови пръчки. После вадели приготвената от жените си храна и започвала веселба. Накрая царят на лозята бил натоварван на шейна, теглена от лозарите, и под ритмите на песни, свирни на гъдулки и тъпани обикаляли селото и спирали край всяка къща. Стопанинът на дома черпел с вино най-напред „царя“, а после и останалите. Отвсякъде се чували благословии за плодородие:
„Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове!“
„Амин!“ - отговарял царят.
Избраният за цар на лозята оставал такъв до гроздобера.
На места на този ден „трифунясвали“ безплодните овощни дръвчета, т.е. тези овошки, които не са раждали. Трифунясването се правело от момче, което вземало брадвата и отивало при всяко ялово дърво като замахвало с брадвата високо и със закана:
„Ще раждаш ли или не, за да те пресека ...!
Недей сине, недей то ще роди лятос!“ - отговарял баща му.
В Габровско Трифон Зарезан бил патрон и на питиепродавниците, които на 1 февруари 1898 г. основават кръчмарско общество "Св. Троица". Днес официално Трифон Зарезан е празник на лозаря.
Материалът е подготвен от Илия Димов – екскурзовод в Регионален исторически музей – Габрово