Непосредствено след национализацията на частните предприятия през 1947 г., Габрово става център на две големи Държавни индустриални обединения: „Памучна индустрия” (ДИОПИ) и „Вълнена индустрия” (ДИОВИ). Те действат от м. февруари 1948 г. до март 1949 г. и обхващат всички текстилни предприятия от региона на Централна и Североизточна България. През този кратък период започва сериозна реорганизация на текстилната индустрия.
Основната задача, поставена от управляващата БРП (к), е да се окрупнят по съветски образец съществуващите предприятия, за да се наложи планова икономика, ефективен контрол и ръководство на дейността им. От април 1948 г. се пристъпва към уедряване на малките фабрики, като машините и работниците им се прехвърлят към по-големите, базисни предприятия. Сменени са имената на почти всички действащи фабрики – за да се скъса с „тъмното минало“.
След около една година тези мегаструктури доказват своята неефективност и са закрити. От края на 1949 г., управлението на текстилната промишленост се централизира и се съсредоточава в София. Независимо от това, габровската текстилна индустрия оцелява и продължава да се развива.
Целия материал на Иван Постомпиров – главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, може да прочетете в сайта на музея: https://h-museum-gabrovo.bg/?p=11827
_–_Габрово._2_април_1948_г..jpg)
