Събитието ще бъде отбелязано с изложба „СЪДБИ“, която представя историята на галерията чрез творби на автори, свързани с нейното създаване и развитие (от 1962 г. до днес). Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за личности, които чрез труда си дават значителен принос за утвърждаването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното наследство.
Художествена галерия „Христо Цокев” е открита на 5 септември 1962 г. и първоначално функционира като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е свързана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български творци. Най-дългогодишният служител на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите уредник, член на галерийния съвет и директор в периода 1975–1998 г.
Оскъдни са данните, с които днес разполагаме за първоначалния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили в музея, като дарение от Историографското дружество в Габрово, създадено през 1920 г. по инициатива на д-р Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни творби, положили основата на бъдещата колекция „Стари майстори“, са предоставени от Националната художествена галерия.
През 1962 г. експозицията, която се помещава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едва 40 произведения – живопис и скулптура. Сред авторите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и др. Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, представен чрез пет живописни платна – портрети на известни габровски личности от късното Възраждане.
От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта, която си поставят създателите на галерията е: „…да издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения. Художествената галерия ще заема важно място в културния живот на окръга за възпитание на естетическото чувство на трудещите се“.
За да изпълни тази важна и не лека задача, като уредник на галерията е назначен роденият през 1932 г. график Гавраил Вичев. Според музейната документация той „отлично” е съвместявал основните си задължения с тези на фондохранител и екскурзовод.
Честите течове от покрива и единствената щатна бройка поставят на изпитание бъдещето на новооткритата постоянна експозиция.
От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен архив - Габрово, разбираме, че първата галерия е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.
През 1967 г. бирхалето, което се помещава в сутерена на читалище „Априлов-Палаузов“, е преустроено в галерия. Така габровци отново имат възможност да се докоснат до културното наследство на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В същата година за уредник е назначен големият български скулптор Митьо Солаков.
Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на т.нар. Общи художествени изложби. Именно този факт се оказва предпоставка в Габрово да се появи нов, мащабен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че основна заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните отчети за дейността на Окръжен исторически музей - Габрово, съхранявани в Държавен архив - Габрово, многократно се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.
Така през 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда, построена за първото издание на ОХИ „Човекът и труда“. Негови организатори са Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА“, а председател на журито е Светлин Русев.
Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. В същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци.
Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988 г.
През 1975 г. стартира Международен пленер по живопис „Боженци“. С малки прекъсвания се провежда и до днес. Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци в близост до Габрово.
Традицията е нарушавана два пъти, като домакинството е предоставяно по веднъж на етнографския музей „Етър” и на Соколския манастир.
През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори. То се е състояло в началото на април, когато е била пролетната ваканция на студентите. Първите участници в така наречения „младежки пленер” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.
Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство.
От 1987 г. галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище.
В навечерието на 60-годишния юбилей фондът на галерията наброява над 3 000 творби на едни от най-прочутите творци в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените произведения са разпределени в следните фондове: живопис, скулптура, графика, международни пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до днес галерията основно разчита на националните изложби, за да обнови своите колекции. От съществено значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.
Днес галерията разполага с мащабни, специализирани изложбени пространства с обща площ от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви все повече са ориентирани към нови публики. През последните години екипът на ХГ „Христо Цокев“ насочва усилията си в намирането на баланс между музейно съдържание, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, следващи тенденцията за актуализиране на музейното съдържание и предлагания културен продукт, определят имиджа на галерията като съвременна и атрактивна музейна институция.
Настоящата визия на галерията се определя от няколко мащабни форума: Национална изложба „ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ“, Национално триенале по живопис „МОСТОВЕ“, Национално биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС - НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“, Международен пленер по живопис „БОЖЕНЦИ“.
Нели Недева
ХГ „Христо Цокев”
Габрово