Националният музей на образованието се включи в 38-то издание на инициативата „Европейски дни на наследството“ с изложба„Приобщаване – европейски измерения на българската просветна традиция“. Тя бе открита на 18 септември като част от многообразната програма на Община Габрово за отбелязване на Дните, които имат за цел да популяризират богатството и многообразието на културното наследство.
Изложбата се нарича „Приобщаване“, защото представените в нея личности, събития и процеси имат определящо значение за приобщаването на българите към Европа чрез развитието на просветната традиция и образованието през целия 19 век – ярък, динамичен и наситен със събития период; времето, когато развитието на българската просветна традиция най-ярко отразява духовното пробуждане и ориентацията към европейските ценности.
В 19 табла се проследяват етапите в развитието на българското просветно движение до Освобождението, акцентира се на стремежа към модерно образование на роден език.
Приобщаването към европейските ценности е една от главните цели на българското Възраждане, чието начало поставя Паисий Хилендарски през 1762 г. с така необходимата за българите в този период „История славянобългарска”.
Постигането на национално светско образование е пътят към преодоляване на духовната изолация на страната ни. То е символ на умственото, културно и емоционално израстване на един народ, започнал да търси своето място сред европейските нации, а неговите духовни водачи – просветители, книжовници и учители – се обединяват от стремежа да опознаят, възприемат и овладеят постиженията на Ренесанса, Просвещението и Романтизма, да приближат и приобщят сънародниците си към идеите и постиженията на „просветена Европа“.
Изложбата извежда на преден план възрожденските дейци, които са носители на новото, на познанието и стават идеолози на националната кауза и европейската принадлежност – Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Петър Берон, Райно Попович, Емануил Васкидович, Христаки Павлович и Васил Априлов. Тя акцентира върху приноса и ролята на замогналата се емиграция за въвеждане на европейски модели в образованието като английския Бел-Ланкастърския метод, класно- урочната система.
През първата половина на XIX век българи имат шанс да учат в Париж, Виена, Мюнхен, Флоренция, Пиза, Одеса и др. Те се превръщат в „мостът“ между българското общество и напредналата европейската култура – организират учебното дело по европейски образец, превеждат учебници, създават училищните кабинети.
Целият разказ за европеизацията през 19-ти век прелива в строителството на новата държава, защото голямото историческо предимство на едновековното Приобщаване е, че просветният елит, лидерите на обществото през Възраждането, подготвени в Европа и пренесли тук европейските постижения, са реалните строители на новата държава.
Фотодокументалният разказ е обогатен с движими културни ценности от фонда на НМО, които допълват темата. Показани са оригинални издания – образци на възрожденската учебна книжнина; снимки на студенти в Белгия, Франция, Австро-Унгария, Русия; дипломи; преводна книжнина; учебни помагала и други.
В изложбената зала може да бъде видян късометражният филм „Просветни традиции и модерни времена“, който допълва темата за европейските измерения на духовните процеси през Възраждането.
Изложбата се представя за първи път и ще бъде отворена за посетители до 15 октомври 2021 г.