Тази година се навършват 125 г. от тържественото честване 20-годишнината от Габровското въстание и решението централният градски площад да бъде наречен „1 май 1876 г.“
На 30 април 1876 г. Габровският революционен комитет провежда своето последно заседание. Взето е решение да се свикат всички съзаклятници и организирани в чета да се отправят към Стара планина. Сборен пункт е Габровският (Соколски) манастир. За войвода е избран Цанко Дюстабанов. В дните преди това, между 25 и 27 април комитетите в Лясковец и Горна Оряховица са разгромени. Стефан Стамболов, като главен апостол, дава заповед за обявяване на въстание в Първи революционен окръг.
Между 6 и 11 май Габровската чета води тежки сражения с променлив успех, отстъпвайки пред превъзхождащите сили на черкези, башибозуци и редовна турска войска. Част от четниците и водачите на въстанието, сред които и Тотьо Иванов, падат убити, а Еким Цанков и войводата Цанко Дюстабанов са заловени. Те се държат достойно пред извънредния съд в Търново, където са обесени на 15 юни 1876 г. На 15 юни 1881 г. костите им са тържествено пренесени в Габрово и погребани в Девическия манастир.
Двайсет години след въстанието, на 1 май 1896 г., габровци, събрани на пазарния площад до старата часовникова кула, изказват своето желание тук, на това място, където някога е била изложена за назидание набучената на кол глава на Тотьо Иванов да бъде издигнат паметник, площадът да се нарича „1 май 1876 г." и денят да стане празник на града.
Целият материал, подготвен от Иван Постомпиров – гл. уредник в Регионален исторически музей – Габрово, може да бъде прочетен в сайта на музея: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=9817