В рубриката „Избирам Габрово!“ ви срещаме с Анри Хаджи – артистичен, усмихнат и амбициозен млад човек на 29 години, родом от Тирана, Албания. Преди 12 години българският произход на неговата баба, му дава възможността да си извоюва стипендия в Русенския университет „Ангел Кънчев“. Завършва специалност „Промишлен дизайн“ и към днешна дата знае вече пет езика. Запознайте се с Анри и неговия път от Тирана до Лесичарка.
Защо България? Всъщност покрай баба ти знаеше ли български?
Не, не. Тя баба говори някаква смесица между старобългарски и македонски и само мръсни думички ме беше научила (смее се). Сега сериозно – срам, не срам не знаех нищо за България, но ми беше интересно да изживея нещо друго и различно. Възползвах се от възможността, която българския произход на баба ми даваше и реших да се впусна в това приключение. Когато излезе резултатът, че съм приет в Русе, бях много щастлив. Беше единствената специалност, която бях посочил. Можех да избера да изучавам една година преди специалността само български език, но се гмурнах в дълбоките води и направо започнах със следването – първата година на английски. Студентските години, както се очаква, бяха много хубави. Още повече, че Русе е красив град. Единственото ми неудобство там беше климатът – много горещо през лятото и също толкова студено през зимата. Много екстремен за мен климат.
Какво те свърза с Габрово или кой?
Годеницата ми е габровка. Тя учеше същата специалност в Русе. Там се запознахме. Говорехме си на английски в началото, но благодарение на нея научих българския език много по-бързо. Имах много приятели българи. Голяма помощ за писмеността ми беше гръцкият език. В Албания завърших гръцки колеж и намерих сходни букви между двата езика. Така започнах бързо да различавам азбуката. Граматиката обаче… българският език е много труден. Тук съм вече 12 години и продължавам да правя грешки, колкото искаш. Нещо, което много ме впечатлява е богатството му, например думата „режеш“, „нарязваш“, „порязваш“ – има такова разнообразие, което ти дава възможност да обясняваш по специфичен начин какво се случва. В албанския или английския има само една дума за това и тя е „режеш“.
След като завърших се върнах за три години в Албания, където работех в най-голяма бижутерска фирма. Имах много големи амбиции да напредна в дизайна на бижута. Още докато бях в училище се занимавах да разучавам 3Д софтуерите, бях набрал инерция и самочувствие. Шефът ми обаче държеше да започна от самото начало и ме назначи като продавач. Постепенно се изкачих по стълбичката и станах технически директор. Правех всичко от дизайна на бижутата до самото леене. Собственикът беше доста педантичен, а аз постоянно имах нуждата да се доказвам – работех и извън работно време. В началото имах много енергия и ентусиазъм, но за три години започнах да се изтощавам. Бях открил всички възможности, нямаше табута в професията за мен. Тогава с годеницата ми решихме да се преместим в България, защото сметнахме, че там ще можем да получим по-добро професионално и финансово развитие.
Чрез бижутерската професия си намерих работа в София. Животът там не беше лек – трудно си намерихме жилище, заплатата не беше висока, но пък колектива беше страхотен. Аз обичам хумора, шегаджия съм и много се забавлявах, когато колегите ме закачаха за Албания.
Защо дойдохте в Габрово?
Писна ни да работим за други хора. А и животът в София вървеше по системата „вкъщи-на работа-вкъщи“, монотонно и скучно. В един момент си казахме, че имаме нужда от промяна. А пък и мечтата ни беше да имаме къща. Започнахме да търсим в Габрово.
Познаваше ли Габрово отпреди?
Да, още докато бяхме в Русе, съм идвал на гости – празнувал съм много карнавали, посрещам съм нови години тук. Харесва ми като град - малък, но много красив, куклен и цветен. Харесват ми също местоположението и архитектурата. Освен това много обичам сняг! В Тирана не вали. Никога не ми омръзва, колкото и да вали и после да става киша, няма проблем за мен – обожавам това време от годината. В Габрово ми харесва, че всичките сезони ги виждам и усещам. Страхотни места има наоколо и то на кратки разстояния.
И така…работехме в София, но вече търсехме къща в Габрово. Един ден ни показаха къща в село Лесичарка. Още щом я видяхме и погледите ни се засякоха, разбрах че това е нашата къща! А вътре има една дървена стълба, която много ми напомня за филма „Сам в къщи“ – влюбих се. Много обичам Коледа! По същото време дойде пандемията и решихме уж за известно време да останем в Габрово, но така и никога повече не се върнахме в София. Сега си живеем тук и сме много щастливи. Колкото трагедии носи тази пандемия по света, на нас ни донесе така мечтания живот. Вече работя самостоятелно, успяваме да се развиваме, имаме си и приятели. Чувствам се като, че за нас се е сбъднала онази мотивираща реклама: „Искате да ставате сутрин, да сте независими и да пиете кафето си пред страхотна гледка?“ И си мисля „Е… имаме си го!“
Какво ти е мнението за габровци?
Това е много интересно. Баща ми е роден в Аргирокастро – албански град, известен с жителите си скръндзи. И все се шегуваме с годеницата ми „Ей, как си паснахме с габровци!“ (смее се). Обаче в действителност няма такова нещо. Тук хората са много мили, топли и усмихнати.
А какво е за теб Габрово?
Имам мечта за Габрово - да се развива още повече и с каквото мога да допринеса за това. Вече 12 години имам възможността да съм свидетел на развитието на града – той става все по-красив. Общината полага много труд и грижи. Да отворя една скоба - хората винаги ще се оплакват. Мисля си, че трябва да бъдем отворени да виждаме красотата. На никой не вреди тя! Като погледнеш новия мост, парка Маркотея, реката, въобще градската среда и ти става хубаво. Виждам по улиците и много млади хора, това ме радва.
Искаш ли да им кажеш нещо, на младите?
Да! Вярвайте в това, което обичате и го правете с желание. Винаги е трудно. Хората казват, че трябва да работиш това, което искаш и те прави щастлив. Безспорно ще дойде и този момент. До тогава трябва да се захранва страстта. Трябва да имаме цели. В днешно време, с тази глобализация, почти всичко е възможно. Няма значение къде си роден, ако имаш желание и воля.