Интервю с Огнян Златев – ръководител на представителството на Европейската комисия в България, дадено по време на провелото се на 30 май 2014 г. събитие „Първите 7 години на Габрово в Европейския съюз“.

Какво постигнахме и какво не успяхме в първите седем години?

Постиженията на България и българите, Габрово и габровци като част от България, могат да се разглеждат в няколко посоки. Първата от тях е, че България стана част от семейството на демократичните държави в Европа. Това е семейството на споделените ценности и на споделената визия за една по-добра Европа, където хората ще се чувстват много по-добре, ще са с по-добър стандарт на живот и ще могат в най-пълна степен да развият своите качества. Има количествени измерения на това, което сме постигнали и те са свързани с усвояването на различните проекти, програми и фондове. Специално за Габрово е много важно, тъй като се смята, че основната част от финансови и всякакви други  ресурси се насочват към столицата, но тук в Габрово виждаме, че един от най-големите проекти, които са финансирани с европейски средства, е именно проектът за водната инфраструктура на града. За ежедневието на всички българи - средствата, с които Европейският съюз е помогнал в България, са били свързани с разкриването на нови работни места, с предоставянето на възможност за квалификация на хора, които се нуждаят от такава, за да бъдат по-лесно адаптируеми на пазара на труда и разбира се средства, които са вложени в подобряване на пътната инфраструктура, на метрото в София, летището, магистралите и т.н.

Ние българите като че ли сме повече песимисти, отколкото оптимисти и затова сме свикнали да бъдем самокритични и да не вдигаме поглед по-нависоко. Мисля, че презентацията за реализираното в Габрово през първите 7 години на членството на страната ни в Европейския съюз е най-убедителното доказателство и всякакви други думи за това какво е било постигнато са излишни. Второто нещо, на което искам да се спра, е на какво ни научи членството ни в Европейския съюз и какво не успяхме да постигнем по една или друга причина, какви поуки сме си извадили, за да вървим напред и да бъдем още по-успешни в започналия нов програмен период.

Нека не забравяме какво беше България преди да стане член на Европейския съюз, откъде тръгнахме и къде сме в момента. Споменах по-горе за най-разнообразни и големи обекти от национално значение, свързани с инфраструктура. Проектът за подобряване на водната инфраструктура на Габрово е емблематичен не само за региона, но и за страната. Той показва как може една община, която не е от най-големите да успее да подготви, да защити и изпълни такъв мащабен проект, който действително може да служи за пример. Това всичко нямаше да може да се случи, ако България не беше станала член на Европейския съюз.

Какво ни научи членството и какво ни даде? Мисля, че се отрази благотворно и  положително на националното ни самочувствие. Вече сме част от едно много по-голямо семейство на над 500 милиона граждани на Европа. Всеки един от нас може във всеки един момент да тръгне и да отиде до другия край на Европа. Правото да можем да работим, да отсядаме и да учим, нашите деца да избират най-доброто за своето бъдещо образование и бъдеща квалификация - това са също неща, които не се измерват в количество, но  допринасят за общото положително развитие на националното ни самочувствие.

България като член на Европейския съюз участва активно и във външнополитически план, предвид последното развитие и засилването на ролята на Европейския съюз като глобален играч. Имам предвид кризите и конфликтите, които напоследък възникнаха, особено последните две-три години, започвайки с тази в Сирия, която ни засегна най-много като засилен натиск върху отношенията към бежанците и емигрантите, и сега последната, свързана със събитията в и около Украйна.

Успяхме да хармонизираме законодателството си така, че да е в унисон с европейското. Това е изключително важно, защото ни дава правото да  смятаме, че имаме абсолютно същите права каквито имат например гражданите на Великобритания, Финландия, Люксембург или Белгия и можем да бъдем третирани по един и същ начин. Отново бих искал да подчертая чудесните възможности, които се разкриват за нашите млади хора, за младите специалисти и за тези, които все още не са решили с какво да се занимават. Над 30 хиляди студенти са получили възможност да се възползват от подобрена инфраструктура в образованието си и са били изплатени над 172 хиляди стипендии за тези първи седем години. Това също нямаше как да се случи, ако не бяхме станали страна членка.

Не трябва да забравяме, че сме станали доброволно част голямото европейско семейство. България е направила своя цивилизован избор абсолютно съзнателно чрез волята на своите граждани. По тази начин сме получили възможността да доближим своите качества до международните стандарти – в правото, законодателството, качеството на живота,  качеството на продуктите. Всичко това смятам, че е важно, за да отговорим на очакванията на гражданите.

Какви са предизвикателствата за България през новия програмен период?

Трябва да подобрим административния си капацитет, т.е знанията и уменията как да се възползваме в максимална степен от всички възможности, които са проявление на европейската солидарност. Реформите трябва да се случат по-бързо, за да се подобри стандарта на живот на българските граждани.

Бих искал да кажа няколко думи за това, с което не можахме да се справим в пълна степен и поуките, които би следвало да си извадим. Трябва да подобрим познанията си как да се възползваме в още по-голяма степен от възможностите, които предоставя Европейският съюз. Независимо, че сме в криза и цялостният бюджет на съюза за сегашния програмен период е ограничен, възможностите съществуват и ще бъде неразумно да не се възползваме от тях. Това ще бъде нашият отговор към всички евроскептици, които обичат да казват, че даваме на Европа повече, отколкото получаваме. Затова е моят призив да подобрим знанията и уменията си, административния си капацитет, за да се възползваме в максимална степен от всички възможности. Радостно е, че се наблюдава прогрес в темпа, с който България усвоява европейските средства. Можем да постигнем още повече.

Съгласно проучване на общественото мнение около 50-55% от българското население заявяват, че се чувстват граждани на Европа и познават своите права. Нашата цел и желание е в края новия програмен период - 2020 г., този процент да се увеличи и да достигне равнището на страни като Холандия, Люксембург или Финландия, а именно 75-80%. Това ще се постигне със съвместната работа на експертите, администрацията, неправителствените организации и всички хора, които имат в главата си идеята, че членството на България в Европейския съюз е за да направи живота на хората много по-добър.

Ще говорим ли отново за Европа на две скорости в контекста на препоръките на Европейската комисия към България?

Не, в никакъв случай. Ние сме равноправни членове на едно голямо семейство и се ползваме със същите права, с които се ползват гражданите на всяка една друга европейска страна. По никакъв начин не трябва да се чувстваме хора втора категория или от тези, които вървят по-бавно. Бидейки граждани на една от най-старите държави в Европа, която е дала изключително много на европейската култура, трябва да имаме достатъчно високо самочувствие, за да доказваме непрекъснато, че заслужаваме своето място. Необходимо е да продължаваме да засилваме доверието на останалите европейци към нас. То се гради бавно - с добрите резултати, които постигаме и трябва да работим върху това.

Аз не страдам  от липса на самочувствие и не смятам, че не сме достойни. Напротив, ние българите сме достойни да бъдем наричани европейци. Затова трябва да имаме възможността да го доказваме на всички останали скептици и зложелатели. Нека да си пожелаем здраве, много сили и упоритост, за да успеем да се справим с новите предизвикателства и когато отново се съберем след 7 години, надявам се пак да сме тук в Габрово,  да се похвалим и поздравим с още по-добри резултати.

Интервюто взе Меглена Златева