Здравейте, приятели!

Казвам се Веселина и съм алкохолик. Преди 4 години друг алкохолик от АА ми помогна да остана трезва и ми каза, че неразделна част от възстановяването е да помогна и да бъда полезна на други като мен. Тази помощ включваше и посещение на сбирки в Суходол, за да споделям каква бях преди, какво се случи и какво представлявам днес. Тогава не разбирах какво общо имам с хората от Суходол. Аз не съм ходила в клиника. От изпиване на поне 3 шишенца чист спирт денонощно, аз направо си отидох на сбирка на АА. Те ми помогнаха, трезва съм. Нали това е целта? Още повече, че аз не вярвам на лекари. Те нищо не разбират. Те не знаят какво ми е. Не ми се слушат академични речи. Аз съм искала помощ от лекари. Те не ми помогнаха. И от психиатри съм искала помощ. И те не ми помогнаха. И от хомеопати, и от врачки, астролози, църковни служители. Не ми помогнаха. Даже им се дразня. Не можаха ли просто да ми кажат, че това е болест, къде да отида и какво да направя? Само искат да ми взимат парите, не им пука за мен и не ме разбират грам. Близките ми ме мразят, аз пък повече. Никой не ме разбира, а аз не съм лош човек. Даже съм добър човек. Нали искате да спра да пия? Е, на... всичко опитах. Не става. Оставете ме на мира.

В мнооого общи линии, това бях аз преди - купчина гняв, вина и безсилие...

Днес... Днес аз знам. Знам, че аз исках помощ от лекарите. Но когато те ме питаха по колко пия, аз отговарях „По две чаши вино". Лъжех всички на поразия и после се гневях, че не ми помагат. Не слушах и не следвах препоръките им. Бях достатъчно тъпа да карам абстиненции и делир сама в къщи. Няма да се излагам да им се моля на тия лекари за помощ. Не съм в гроба, не защото съм много готина. Късмет, Божа работа... Със сигурност това да съм жива не се дължи на мен. Днес знам жизненоважната роля на лекарите, без помощта на които много мои приятели щяха да са мъртви (особено в делир, абстиненция). Много бавно се възстанових тялом, защото се надувах и не попитах лекар за съвет. Виждам промените в алкохолици около мен, които без помощта на психолози и психиатри, бяха много зле... нищо, че не пиеха. Те им помогнаха да се справят със стари травми - изнасилване, убийство и много други. Виждам ролята на Духовното, на вярата. Не на конкретна религия.

Днес съм благодарна, че виждам. Днес знам, че аз избирам дали да видя доброто или лошото. Днес знам, че не мога да променя света. Мога да променя себе и моето отношение към света и случващото се около мен. Днес част от тези лекари, които мразех, допускат мен и други алкохолици в поверените им клиники, за да си помогнем и да помогнем на такива като нас. Не ме интересува кое общество колко е запознато с болестта, държавата каква политика трябва да има по отношение на болестта ми, дали им пука или не. Днес благодаря на всички лекари, психолози и психиатри, че правят всичко, на което са способни. На близките ми.

Днес аз знам защо идвам на сбирки в Суходол. Не защото някой ме кара. Нямам търпение да споделя моя опит. Да покажа и помогна на други да почувстват и видят алкохолик, който от денонощно пиене днес живее, и то щастливо. Нямам търпение да видя стари и нови като мен. Не мога и не искам да забравя, че съм алкохолик. Забравя ли - отиде ми трезвостта. Днес имам нужда да ходя на сбирки. Няма как да се социализирам сама. Имам нужда от такива като мен. Само те могат да ме разберат напълно. Удоволствие е да чуя мнение и опит на лекарите. Сега не се срамувам от болестта ми. Не се чувствам по-долу или по-горе от някой. Не ме е страх да споделям, да се доверя. Не ме е срам да поискам помощ, не ми е гадно да се извиня и да призная, че съм сгрешила. Не ме е страх от промени. Чакам ги с нетърпение. Не съдя никой, не съдя и себе си. Аз съм трезва, а не светица. Правя и ще правя грешки. Сега знам обаче, че аз си ги правя и не ме интересува дали и някой друг е виновен. Работя всекидневно, за да изграждам щит, който да ме пази при непредвидени ситуации. Все едно мускулите ми имат нужда от поддръжка, иначе изчезват. Така и аз тренирам всекидневно с ума и душата си. Ама споделям и с друг алкохолик. Той винаги ще ме гепи, ако пак нещо влезна във филма. Държа го простичко. Само за днес. Правя си най-важното - да съм трезва. После са семейство, работа, приятели и др. Изместя ли трезвостта като приоритет, рано или късно ще се запия. Няма как сама да се справям. Имам нужда от такива като мен. Имам нужда от вас. Ще се радвам и аз да ви бъда полезна.

В това извънредно положение ми е важно да знаете, че ние мислим за вас и ни липсвате. Ок. На мен със сигурност. Не мога и не искам да говоря от името на всички. Затова и пиша това писмо.

Истината е, че последните месеци не съм идвала в Суходол. Сега си давам сметка. Така или иначе, аз съм загубила от това. Други от АА са идвали, така че за вас това няма значение. Но аз знам, че съм изгубила от това - да се запозная с нови и да чуя тяхната история. Няма да си посипвам главата с пепел. Моля се това извънредно положение скоро да свърши и отново да имам възможност да посещавам сбирките в Суходол.

Благодарна съм на д-р Николов, че дава възможност на Анонимни алкохолици да посещават клиниката и че позволи тази форма на комуникация (с писма) с вас.

Желая ви спокойни 24 часа.

Благодаря ви, че ви има!

с обич: Веселина

 

сп. „АркА“, брой 15, 2020 г.

Списание “АркА” - www.arka-bg.com,  е бюлетин на Регионалната програма „Alkohol & Drug” на полската Фондация “Стефан Батори”. Програмата е разработена с цел да се подпомага развитието на система за решаване на алкохолните проблеми, както и проблеми, свързани с други зависимости, в страните от Източна и Средна Европа.