„Местните власти са дългосрочен партньор, който ще продължи да играе ключова роля за реализирането на енергийната ефективност. Дълбокото обновяване на сградите е най-устойчивият инструмент за борба с енергийната бедност и замърсяването на въздуха, както и един от най-добрите начини за излизане от икономическата криза.
Усилията ни вече трябва да са насочени не просто към една сграда, а към цял квартал, индустриална зона и т.н. Така ще увеличим и заетостта, и дейността на бизнеса, и подкрепата за малките и средните предприятия.“
Това заяви кметът на Габрово и председател на Управителния съвет на „ЕкоЕнергия“ Таня Христова по време на онлайн включване в XXII конференция на общинската мрежа под надслов „Зелената сделка и Обновителната вълна: политики, финансови механизми и техническа помощ за местните власти“.
Събитието, домакинствано от Община Габрово, се фокусира върху възможностите, свързани с Европейската зелена сделка, политиките и мерките в подкрепа на обновяването на сградния фонд, инициативата „Обновителна вълна“ (Renovation Wave) и ролята на местните власти за успешната реализация на национално ниво.
В конференцията участваха представители на централни и местни органи на властта, както и браншови организации, професионални асоциации, НПО и енергийни агенции.
По думите на Таня Христова обновяването до енергиен клас Б е нормална стъпка в положителна посока, която няма да ограничи общините да изпълняват и пилотни проекти, чиито модели да бъдат прилагани на различни места. „Енергийното обновяване на държавни и общински сгради винаги ще бъде приоритет, като те могат да бъдат ползвани за демонстрационни проекти – отбеляза кметът. – Планът за възстановяване и устойчивост предвижда невиждан досега финансов ресурс за обновяване на всички категории сгради.“, допълни Таня Христова.
Според нея инициативата „Вълна за обновяване“ дава шанс за преход от програми и проекти към устойчиви политики. „Това е едно от днешните ни предизвикателства, което да обезпечим с ефективни решения. Важно е капацитетът ни да е на добро ниво – както в общинските администрации, така и за проектантите, архитектите, строителите, одиторите и т.н.“, каза кметът.
Според зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков „обновителната вълна“ набляга на инвестициите в жилищните сгради, а България е следвала правилния път, насочвайки намаляване на емисиите именно в тази посока. „Една от добрите новини за всички български граждани е, че мерките за интервенция в многофамилните жилищни сгради продължават с високи темпове, но не само за тях, а и за еднофамилните сгради – отбеляза Станков. – Отваряме вратата широко и за бизнеса, който да може да привлича допълнително финансиране. Даваме шанс на кметовете да осъществяват мерки върху публичните сгради, така че да стават все по-приветливи.“, допълни зам.-министърът.
Блок на бул. „Могильов“ № 15-21, саниран по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Архитектурно решение – Павлета Василева, изпълнител – „Инфра билд проект“ ЕООД. Трето място за термично саниране в конкурса „Фасада на годината 2018 – 2019“.
В презентацията си изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева очерта значението на местните власти в процеса по обновяване на сградите, който в следващите години ще бъде финансово обезпечен чрез няколко механизма. Според нея ангажиментите и отговорностите на общините ги извеждат сред лидерите в прехода към нисковъглеродна трансформация на икономиките и обществото.
„Усилията на общините и държавата в санирането досега доказаха своята ефективност не само за подобряване на състоянието на сградния фонд в страната, постигането на високи екологични стандарти и положителна промяна в облика на градовете, но и създаде заетост както в строителния сектор, така и при всички, ангажирани в процеса по обновяване.“, каза Силвия Георгиева.
Санирането на съществуващите сгради се очаква да привлече значителни финансови ресурси по Зелената сделката на ЕК, а „Обновителната вълна“ (Renovation Wave) е един от най-важните инструменти, който ще стимулира заетостта и местния икономически растеж за излизане от кризата, предизвикана от пандемията COVID-19. В наскоро представения План за икономическо възстановяване на България за осъществяване на програма за енергийна ефективност в сградния фонд са заделени 3 милиарда лева. Наскоро публикуваният проект за Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд до 2050 г. предвижда инвестиции от близо 27 милиарда лева, с които се очаква да бъдат обновени около 60% от жилищните сгради.