Н. живее без алкохол вече 9 години, има щастливо семейство, работа, която харесва и пълноценен живот.

 „Здравейте! Изключително съм благодарна за получената възможност да се представя  като жена, преодоляла тежката си зависимост към алкохола.  Дълги години не разбирах, че това е болест на тялото и ума, и представлява много по-сериозен проблем, отколкото можех да проумея със собствения си ум.

Тъй като няма живот, който да е успешен, да не кажа и дори сравнително добър, ако е придружен със злоупотреба, аз самата исках повече от всичко да се справя с проблема си, но не успявах за дълго. Постепенно слизах надолу по социалната стълбица и стигнах до деморализация. Въпреки че съм израснала в "нормално" семейство, без родителите ми да са разведени или да имам материални проблеми, въпреки че имам чудесен житейски старт, завършвайки с отличен успех елитни учебни заведения, аз явно търсех нещо повече в опиянението, получавано при употреба на алкохол. Вследствие станах негодна майка и съпруга, както и работник, и загубвайки едно по едно доверие, материална и социална сигурност, пиех все по-тежко. Истински се опитвах да се въздържам от пиене, но успявах за кратко и тъй като животът ми се струваше твърде тежък и несправедлив, отново започвах да пия, за да избягам в забрава. Търсех помощ всякаква и я получавах временно.

Когато на 46 години пристъпих в групите за взаимопомощ на Анонимни алкохолици, аз разбрах, че това състояние на ума е болест и е вписано като такава в световния регистър на болестите. АА ми показаха как да се справям с умственото си невъзприемане на света, с чувствата, породени от това, и с физическите реакции на тялото, пак следствие от това, ден по ден. Сега живея без алкохол вече 9 години и животът ми е напълно преобразен. Сега се чувствам пълноценна, здрава и всичко има смисъл. Видях и много други хора, които дойдоха след мен в редиците на АА, и с тях се случи същото. От жалки и безполезни, ние станахме силни, независими и достойни хора“.

 

  1. Вие сте консултант с личен опит в сферата на лечението на алкохолизма и имате задълбочени наблюдения над спецификата на това заболяване. Тъй като поводът за нашия разговор е празникът на жените – Осми март, нека започнем от това – различава ли се алкохолизмът при жените от този при мъжете и по какво?     

В нашето движение ние не се наричаме "консултант", защото в АА всички сме хора с общ проблем. Никой не е повече от друг, а би могъл само да има повече опит от друг. Аз съм получила моя свободен живот безплатно и помагам на други, потърсили помощ за проблема си безплатно с голяма готовност, защото така помагам на себе си. Това е основен принцип на АА. Относно това дали алкохолизмът при жените е различен от този при мъжете, бих могла да кажа, че има телесни разлики, свързани с метаболизма. Опитът сочи, че една жена започне ли да пие прекомерно, се превръща по-бързо в алкохолик. От друга страна социално е много по-неприемливо жена - пияница, т.е. морално е неприето и подлежи на по-силно осъждане, а оттам - прикриване на болестта и самозаблуда.

2. С какво се сблъсква една жена, попаднала в капана на алкохолната зависимост? Даваме ли си сметка като общество колко тежка е социалната стигма? 

Жената според мен е съвсем различна биологично от мъжа и оттам инстинктите са й различни. Тя е устроена да се грижи за семейното гнездо, да ражда деца и да бъде емоционален стабилизатор. Устроена е да бъде по-устойчива емоционално, за да осъществява тази си роля. Освен това тя има по-слаба физическа сила. Заради това тя изгражда различни начини на манипулация, за да съхрани своето оцеляване. Така тя често се превръща в жертва на останалите членове от семейството, в работата си, в обществото. За да не предизвиква пълно отхвърляне, т.е. неосъществяване на плановете си, тя става много по-манипулативна и по този начин не толкова достойна в очите на другите. И всичко това бива придружено с употреба, защото въздействието на наркотика (алкохол в случая) дава временно изключване на болката от борбата. Тя се бори и пие, за да получи енергия, която й липсва. Така тя се превръща в нелицеприятен субект. И никой не се сеща, че това е болест като всяка друга. Злоупотребата не се приема като болест и това е породено от липса на информираност. За мен във всяко семейство има действащ или потенциален алкохолик.

3.Каква е ролята на семейството и близките в борбата за излизане от капана на алкохола?

Много голяма е ролята и е много голяма неспособността да бъде оказана правилната помощ. Изключително много е необходима информираност за този проблем, но за съжаление той е в положение да бъде избягвана от обществото темата и да се прави, че не съществува.

Много пъти семейството оказва "мечешка услуга" на болния близък, защото виждайки го, че не е на себе си, започва да се грижи повече и да контролира поведението му. Най-често помощ в АА търсят близките на алкохолика, защото те трезво отстрани виждат проблема, но самите те не са готови да бъдат крайни в действията си. Те страдат от прекалена гузна съвест и усещане за важност за страдащия близък. Те го възприемат като "нормален", но той не е. Ако той е започнал да злоупотребява  редовно, той вече не е в графата на нормално реагиращите. Те "се връзват" на обещанията му и след това се разочароват, и след това пак прощават. Тази агония често свършва със смъртта на някой от тях вследствие заболяване. Много често майката или бащата на алкохолика преждевременно умират, преди самия алкохолик. Много полезно, показва опитът, е когато някой близък постави крайни условия пред алкохолика и го заведе в АА или свърже с някой от АА. В България съществува и групи за взаимопомощ на съзависими и те се наричат Ал Анон.

          4. Какъв вид професионална помощ и подкрепа може да потърси една жена с проблемна употреба и има ли значение дали ще се обърне към мъж или жена-специалист? 

Би ни се искало Службите за превенция в общините и други държавни институции да имат повече знания относно групите за взаимопомощ и да изградят форма на сътрудничество, защото обикновено страдащите търсят професионална помощ. Аз смятам, че груповата терапия на хора с еднаква зависимост дава безценен резултат, защото страдащият не се чувства различен толкова много. Той самият отдавна изпитва много силна вина и самосъжаление и обикновено не иска да говори за това. В групите на АА и НА, когато е сред "свои", той обикновено започва да споделя проблемите си. И това е съвсем естествен процес, който е залегнал в множество групови занимания по интереси или необходимост. Затова ние от тези групи изключително се радваме на интерес към нас. Имаме изградена структура, комитет за връзки с обществеността и много други, които вършат работата си във връзка с нашата единствена цел - да предаваме посланието си за живот на тези, които все още страдат.

Относно пола на специалиста не бих могла да изразя конкретна препоръка, стига да се получи тясно сътрудничество с групите за взаимопомощ. Ние в АА имаме правило жена да работи с жена и мъж с мъж. Но това е поради влизането в много тесни взаимоотношения и споделяне на лични истории. По този начин се избягва развиване на съзависимост, което пречи на оздравителния процес.

5. На територията на община Габрово, за съжаление, няма групи на АА. Най-близко е именно във Велико Търново. Разкажете повече за опита си в АА. Каква подкрепа може да намери една жена с алкохолен проблем при Вас? Как да се свържат с Вас?

Ние силно се надяваме да се изгради такава група и бихме положили всички усилия да съдействаме за това. Във Велико Търново нямаше група също. Тя се създаде през 2015 г. Това се е случвало навсякъде и продължава да се случва. Когато аз дойдох в АА през 2012 г., в София имаше само две групи, а сега са осем. Ние сме тези, които можем да направим това. В нашата група са търсили помощ хора с алкохолен проблем от Габрово, но поради отдалечеността, са спирали да ни посещават. Има и хора, търсили помощ от Севлиево.

Моят път в АА е дълъг и не бих могла да го опиша в едно кратко резюме. Аз дойдох изтрезняла от клиника, защото в тази клиника имаше практика хора от АА да правят посещения и да разговарят с пациенти с алкохолен проблем. Видях, че те са хора със значителни професии, облечени добре, усмихнати или с една дума - привлекателни. Пожелах да опитам пътя им. Оттогава не съм изпила и глътка алкохол и животът ми е почтен и щастлив. Омъжих се, имам работа, която ме удовлетворява, децата ми ме обичат и всичко е повече от добре в сравнение с тъмата, объркаността и безнадеждността от живота ми, състоящ се от спиране на употреба, кратки периоди на трезвост и отново алкохол. Това беше един продължителен омагьосан кръг. Естествено не се случи всичко това веднага в АА. Имах много трудности със стари нагласи, инстинкти и очаквания, но никога не съм се откъсвала от обществото на АА. Там са и моите най-добри приятели. Сега продължавам да бъда активен член на братството и правя това, което мога и за това да има къде да отиде и нероденият алкохолик. Животът ми смислен и удовлетворен. Преминавам през житейските проблеми без алкохол и това винаги ме прави победител.

Подкрепата, която можем да дадем, е изслушване и разбиране на проблемите на жената, както и съвет как да се справи с тях без алкохол. Няма нищо по-ценно от това да не се чувстваш сам, различен и обвиняем. Демоните в главата на зависимия са много достоверени. Те трябва да бъдат извадени на бял свят без отправяне на обвинения.

За връзка с нас - ние имаме сайт на АА, където са публикувани контактите на всички групи по територията на България: https://aa-bg.info/,

АА Велико Търново, ул. "Гоце Делчев" №8 в сградата на Римокатолическата църква, тел. 0889425035.