Удачно ли е да се легализира употребата на марихуана в България и дали предприемането на такава промяна в закона би довела до намаляване на употребата на марихуана и някои вредни последствия от статута й на незаконно наркотично вещество?
С настоящата информация не се изказва становище по този въпрос. Целта е, преди да се издигат лозунги „за“ и „против“, да бъдат изяснени двете понятия – легализация и декриминализация, а след това всеки сам да помисли и да достигне дo свои собствени, аргументирани изводи по темата. Легализация и декриминализация често се използват като взаимно заменяеми - синоними, което е абсолютно погрешно. Това са две понятия със съвсем различни съдържания, водещи до съвсем различни по своето естество законови промени и последствия.
ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ: Престъплението се прекласифицира от криминално (престъпно) в не криминално (не престъпно). То обаче остава нарушение, в зависимост от конкретните, държавно постановени разпоредби и може да бъде наказвано от полицията или от други агенции, а не от съда.
Декриминализация на марихуаната в никакъв случай не означава, че всеки ще може безнаказано да я употребява, притежава и продава. Официално нито една държава в Европейския съюз не е легализирала напълно марихуаната. Но в някои държави, където законовият режим е по-либерален към наркотиците, притежанието на малки количества марихуана е декриминализирано. Понятието „малки количества“ е условно и е ясно дефинирано. То представлява праг, който ако се надвиши, се носи наказателна отговорност. Принципно, целта на това ограничение е да раздели обикновените потребители от дилърите. В някои държави, в които марихуаната е декриминализирана, за притежание на малки количества се прилагат наказания от типа на: глоба; посещение на занятия, насочени към отказване на приемане на веществото; задължително лечение за зависимите, лишаване от свидетелството за управление на МПС и др.
Макар и от различно естество, един ясен пример, от който може да се разбере разликата между престъпно и не престъпно деяние е регламента за наказанията за шофиране след употреба на алкохол – виж статията „Законодателство в България“.
ЛЕГАЛИЗАЦИЯ: преминаване от непозволено поведение (престъпно или не престъпно) към позволено поведение. Легализацията обикновено се използва за описване на предлагането, а не за притежанието на наркотици. Легализацията е, за да има ред, легализацията не е свободия.
В повечето държави марихуаната е легализирана само за медицинска употреба и промишлени цели, а само в някои е легализирана и за развлечение.
От друга страна, легализацията означава, че потребителите могат да се разминат без санкция (освен ако не се пуши канабис на обществени места). По-важното е, че това означава, че бизнесът - отглеждане, транспортиране и търговия на дребно, е законен и държавно регламентиран.
Любопитно:
В исторически план, като първи опит за легализация и разграничаване на двата вида употреба: „Двойнствената природа на марихуаната, като вреден опиат и същевременно полезно лекарство, не е обсъждана по-рано от XV век. Горе-долу по това време мюсюлмански теолози били изправени пред въпроса дали да третират хашиша (мощен наркотик, произвеждан от смолата на марихуаната) като алкохола, който е изрично забранен от Корана или не. За решаването на този проблем, учените направили разлика между употребата на хашиша: като лекарствено средство и допустимата му употреба и като опиат - за което препоръчвали наказание под формата на бичуване.....“
( Източник: https://www.konop.bg/article/30/istoriq-na-kanabisa )