Представям си как звучи в ушите ти думата "алкохоличка". Да, това се асоциира пo-скоро с обида, с образа на някой, спящ в боклука или продаващ се за бутилка бира. Такъв е популярният стереотип на алкохолика или алкохоличката.
Опитай се да погледнеш на това по друг начин. Алкохолизмът е название на тежка болест, която сполита хората независимо от тяхната обществена принадлежност, стил на живот, професия или пол. Това е много демократична болест, а този отвратителен стереотип, за който споменах, се отнася само за тези сред алкохолиците, които са успели да живеят достатъчно дълго, за да паднат достатъчно ниско. Сред всички останали алкохолици те просто най-ярко изпъкват.
Никой човек не е станал алкохолик по собствено желание. Много хора пият алкохол, но само някои стават зависими от него. Не е твоя вината, че и ти си попаднала сред тях. Другите също не носят отговорност за това, недей тогава да търсиш вина в своето обкръжение, в лошата работа, в несполучливия брак. Понякога се появява изкушението да намерим поводи за прекомерното си пиене и да го оправдаем, или да уточним виновниците.
Алкохолната болест не е по ничия вина. Следователно тя не е повод за срам, за обвиняване на самия себе си или на когото и да било друг.
Как стана това, че алкохолът вместо да носи очакваното облекчение, да релаксира и успокоява, стана твой враг? Нали до неотдавна ти сама си решавала кога, колко и с кого ще пиеш. И си "носила" толкова много. Неведнъж мъжете са ти казвали, че си великолепен другар по чашка.
Загубата на контрол над пиенето настъпва постепенно, често невидимо. Понякога се случват периоди на мнимо "възвръщане на властта" над алкохола. Това те вкарва в капана на погрешното убеждение, че притежаваш способността да се справиш.
Може би ти се е случвало да се откажеш от бутилката за по-продължително време и ти се е струвало, че сега със сигурност вече няма да пиеш. Мислиш ли, че нямаш силна воля? Другите повтарят ли ти, че си слабохарактерна или имаш някакъв личностен дефект?
Алкохолизмът не може да бъде овладян със силата на волята, не си струва и да опитваш. Алкохолизмът може да се лекува, а волята се отнася само до решенията, които ще взимаш във връзка с това. Първото решение вече си го взела - искаш да разбереш какво да направиш, за да излезеш от кризата.
Сигурно си много уморена, защото укриването на болестта пред околната среда изисква огромни усилия. Толкова дълго време е трябвало да помниш всички тези лъжи, с които си се защитавала от разобличаване на работното място и сред близките си. А тези хитри скривалища за алкохол! Нетърпението, с което си очаквала възможността да си пийнеш. Погледни колко много енергия е трябвало да посвещаваш на криенето на болестта си - всъщност целия си живот си организирала така, че да имаш време и пространство за пиене. Сега можеш да си починеш.
Ще ти трябват сили по пътя към здравето. Това не е лесно пътешествие, но Ти можеш да го направиш интересно и пълно с незабравими впечатления. На този път има други хора, мъже и жени, които са създали общността на Анонимните Алкохолици. Можеш да ги срещнеш всеки ден, ще получиш от тях подкрепа, разбиране и думи на надежда. Животът на всеки един от тези хора е доказателство за това, че оздравяването от алкохолизма е възможно. Можеш да отидеш на първата си сбирка още днес, от този момент никога вече няма да останеш сама с проблема си. Участниците на сбирките казват за себе си, че са "на път". Това е правилно определение - трезвеенето е дълъг път, който води към целта.
Знам, че не си свикнала да разказваш на други хора за своите трудности. Казвали са ти, че възрастният човек трябва сам да се справя, да се "взема в ръце", да "пере мръсотиите си у дома". Тези митове, повтаряни толкова дълго, докато си повярвала в тях, не ти позволяват да се обърнеш към хора, готови да те подкрепят. На сбирка на АА можеш да говориш или само да слушаш. Ти си анонимна и никой няма нищо да те пита. Ще кажеш за себе си толкова, колкото поискаш, или няма да кажеш нищо. Ако те е страх, че ще срещнеш там някой познат/та нали и той ще срещне теб! Анонимността означава, че твоето присъствие на сбирка е също пазено в тайна.
Първите дни след отказването на алкохола са трудни, много трудни. Ти знаеш вече, че сама няма да се справиш, но не знаеш, какво те очаква по-нататък по този път. Затова не трябва сега да оставаш сама с мислите си. Ще се появят в теб страх и много съмнения. Нищо чудно, нали току-що си разбрала, че твоят най-добър приятел - алкохолът, ти е изневерил безвъзвратно.
Аз не съм иронична като използвам думата "приятел". Погледни колко силно си свързана с него. Нали в началото той наистина ти е носел облекчение след пълен с напрежение ден. Позволявал ти е да се почувстваш по-добре, придавал ти е смелост в контактите с други хора, намалявал е безпокойствието и стеснението. На чашка си можела да се почувстваш "душата на компанията", да си уредиш и най-трудните работи, да кажеш какво мислиш наистина. Не е ли алкохолът този, който ти е помагал да понасяш сивотата на ежедневието, благодарение на когото си cе чувствала по-женствена, по-интересна и свободна? Не ти ли е позволявал той да забравиш за тъжните неща и да избягаш в друг свят, пълен с мечти и необикновени възможности? Но съвсем незабележимо приятелят ти е поел контрол върху теб. Трябвало е все по-често да пиеш, защото към ежедневните проблеми са се присъединявали и тези, които с причинил алкохолът. Ти си започнала да търпиш последиците от пиенето си, много от проблемите, които имаш днес, нямаше да се появят никога, ако не беше алкохолът. Значи, нямаш вече чудотворното средство, загубила си тази възможност. Стъпила си в омагьосания кръг на зависимостта. Сега е време да го разкъсаш.
Анна Мария Новаковска
сп.„АркА", брой № 33/2000
Списание “АркА” - www.arka-bg.com, е бюлетин на Регионалната програма „Alkohol & Drug” на полската Фондация “Стефан Батори”. Програмата е разработена с цел да се подпомага развитието на система за решаване на алкохолните проблеми, както и проблеми, свързани с други зависимости, в страните от Източна и Средна Европа.