Употреба на марихуана от древността до наши дни

Растението Cannabis (канабис) е познато на хората от древни времена. Днес в литературата най-често се среща с латинско наименование Cannabis Sativa.  Съществуват няколко вида коноп, а в днешно време има и много хибриди (щамове). Между различните видове има разлики по отношение на външен вид, миризма, вкус и съотношение на активните съставки (канабиноиди). Sativa означава „култивиран“ и за пръв път е регистрирано  да се използва от английския билкар Уилям Търнър. Добавката Sativa се среща и при наименованията на други растителни видове.

Вероятно растението произхожда от Централна Азия, Китай. При археологически разкопки в Тайван, в слоеве от преди 12 000 години, са открити керамични съдове с отпечатъци от конопено въже, което може би е използвано при направата и украсяването на съдовете. Ето за какво са използвали конопа различните народи през годините:

КИТАЙ

• Най-ранните писмени сведения за канабиса са от древна китайски книга за лекарствата, която се приписва на император Шен Нун (около 2700 г. пр. Хр., познат също като Чен Нънг). Продукти от коноп се препоръчват при различни заболявания – подагра, ревматизъм, малария и др. В края на 16 в. сл. Хр. в друг китайски медицински текст отново се среща използването на коноп с медицинска цел;
• От изключително здравото конопено влакно са изработвали дрехи, обувки, хартия и дори за тетива на лъковете си;
• Към средните векове започва да се използва и като средство за промяна на съзнанието. Даоистките мъдреци са смятали, че при дъвчене на конопено семе човек вижда духове и дори може да се влезе в общуване с тях.

СКИТИ И ТРАКИ

• Изработване на платно от коноп;
• Средство за изпадане в транс и екстаз в шаманските им практики.

ИНДИЯ

• Конопът е играл ролята, която е имал алкохолът в други общества;
• В продължение на хиляди години е използван в магични и религиозни обреди;
• В Аюрведа (традиционна индийска медицина) от Средновековието до наши дни се използват всички части на растението с различна терапевтична цел. Предписваната употреба и нейната продължителност е съобразена със наркотичните свойства на конопа, защото се смята, че продължителна употреба води до дисбаланс на трите основни физиологични сили в тялото.

АНТИЧЕН СВЯТ

• Древните гърци и римляните са познавали конопа като влакнодайно растение, а като опияняващи средства са използвали други растения.

ИСЛЯМСКИ СВЯТ

• Производство на хартия;
• Хашишът успешно е замествал алкохола, тъй като последният е забранен от Корана;
• Около 15 век за пръв път там се поставя въпросът за двойствената природа на конопа – вреден наркотик, но също и лекарствено средство. Проблемът възниква от дилемата дали хашишът следва да бъде третиран като алкохола. В резултат на това мюсюлманските теолози разграничават двата вида употреба на хашиш – допустима употреба като лекарствено средство, от една страна, и от друга страна - употреба като опиат, за която те са препоръчвали наказание под формата на бичуване.

ЕВРОПА

• 16 век – производство на конопени влакна, като материал за изработка на въжета, текстилни изделия и най-вече за плавателни платна;
• Във фолклора на различни европейски народи се среща използването на коноп в някои ритуали и като лечебно средство;
• 19 век - от египетския си поход армията на Наполеон донася в Европа хашиша;
• 30-те години на 19 век официалната западна медицина се запознава с възможното медицинско приложение на конопа и започват да се правят опити върху животни с различни препарати, базирани на конопа;
• През 1844 г. в Париж е основан Клуб на хашишините, чиято цел е била изследване на преживяванията, предизвикани от конопа, а членове са били известни личности от литературния и интелектуалния елит.

АМЕРИКА - 20 ВЕК

• До 30-те години на 20 век поне две американски компании продават стандартизирани екстракти от канабис като болкоуспокояващи, спазмолитици и успокоителни. Скоро растителните продукти биват изместени от създадените много по-ефективни синтетични лекарства като аспирина и барбитуратите;
• До 60-те години основни потребители на канабис са джаз музикантите, артистите, чернокожите и латино-американците. По това време започват да се разпространяват слухове и твърдения, че употребата му води до извършване на престъпления, психични заболявания и смърт;
• Приема се на закон, който налага тежки ограничения в предписването и продажбите на канабис, в резултат на което повечето фармацевтични компании престават да произвеждат лекарства, базирани на коноп;
• През 1942 г. канабисът е премахнат от лекарствения списък на Америка с основание, че „той е вреден и пристрастяващ наркотик”;
• През 60-те години употребата на канабис като средство за развлечение и отпускане придобива широко разпространение и известност не само в Америка, но и в световен мащаб;
• През 1970 г. правителството на САЩ приема закон за контрол върху наркотичните вещества като в този закон канабисът се поставя наравно с хероина и LSD по вредност и опасност. По това време за пръв път се появява и думата „марихуана”.

 

СИТУАЦИЯТА ДНЕС

В днешно време за използването на канабиса и различни канабисови продукти може да се съди по условното разделение на потребителите в няколко категории:

• Първата от тях са хората, които след тежък работен ден разпускат, като пушат марихуана. Особено характерно е за Близкия и Средния Изток. В тези региони може да се каже, че употребата е нещо като общоприето средство за релаксация.
• Друга категория потребители са млади хора със силно развит стремеж към повече и нови удоволствия. В западния свят употребата на марихуана е свързана повече със социалния контекст – нежелание на младите да приемат изискванията и сложността на съвременното общество, напрегнато ежедневие и преживяванията на скука.
• Хора с различни сериозни заболявания, често смъртоносни, които в лицето на канабисовите продукти откриват средство за облекчаване на различни болестни състояния. Не малко от тях вярват, че марихуаната има изцелителна сила, макар и за това все още да няма конкретни научни доказателства.
• Една отделна група потребители са експериментиращите и жадни за нови преживявания тийнеджъри, при които обаче употребата е свързана с най-сериозни рискове и последици.

Допреди 2-3 десетилетия пушенето на трева сред младите е било средство за разграничение от масата, средство за бунт и признак за различност. Днес, макар и все още незаконна в повечето страни, употребата на марихуана е на път да се превърне от различност в норма.

Изследванията за потенциални ползи и възможности за употреба на канабис и канабисови продукти за медицински цели продължават.

В световен мащаб изследванията по проблемите на наркотиците и наркоманиите сочат, че марихуаната остава най-употребяваното наркотично вещество. По данни на Националния фокусен център в България се потвърждава тази тенденция. 27 % от учениците у нас са пушили марихуана поне веднъж в живота си, като техният дял нараства през годините.

 

Използвана литература и други източници:

1. Караджов, Юлиян, Наркотиците – почти всичко за тях, Изд. Дилок, София, 2003

2. Уейл, Ендрю и Роузън, Унифред, От шоколада до морфина, Изд. Дилок, София, 2006

3. Marihuana: The First Twelve Thousand Years, Ernest L. Abel, 1980

4. https://www.konop.bg/article/142/proizhod-i-istoriq-na-rastenieto-kanabis