На 8 февруари светът отбелязва за 19-та поредна година международния Ден за безопасен интернет. Зад необходимостта от мерки за защита на децата в дигиталното пространство застават държавни органи, неправителствени организации, IT-компании, родители. Анализът на специалистите открива все повече рискове от „пребиваването“ в интернет, а съвсем скоро Световната здравна организация включи в Международната класификация на болестите нова нозологична единица - геймърско (игрово) разстройство. 
По този повод потърсихме за разговор Валентина Маринова – психолог, доктор по педагогика, психотерапевт, вписан в Регистъра на психотерапевтите в България, главен експерт в отдел „Зависимости“ към Национален център по обществено здраве и анализи.
Пристрастяването към видео и компютърни игри влезе в списъка на болестите на СЗО. Според Вас какво наложи това?
Да, игровото разстройство е включено в 11-ата редакция на Международната класификация на болестите в раздела „Зависимости“ като нова нозологична единица. Това е резултат от наблюдения, изследвания, проследяване на клинични случаи от цял свят и на консенсус, който съществува сред специалистите по психично здраве. Поставянето на подобна диагноза обаче изисква внимателно, целенасочено наблюдение и анализ на фактите в продължение най-малко на 12 месеца. За целта СЗО определя с прецизност основните симптоми, по-важните от които са липса на самоконтрол върху игровата дейност и придаване на приоритет на играта пред другите дейности. Дълго време имаше спорове за това как игрите влияят на психиката на хората, но сега вече имаме категорично заключение, че игрите наистина влияят на поведението и психиката, а целият комплекс от свързани с това симптоми е обобщен с понятието геймърско (игрово) разстройство.
Каква е ситуацията у нас? Мислите ли, че има много хора с това „заболяване“?
Аз лично не съм запозната със статистика по този въпрос, мисля, че липсват все още изчерпателни данни. От една страна за размера на едно разстройство се разбира, когато хората започнат да търсят помощ в системата за здравни грижи, от друга все още на зависимостта към игри се гледа като на нещо, което е сравнително приемливо на фона на другите зависимости, което ще отмине след определен период от време, често се смята, че то може да се реши със силата на волята.
Какво означава да си пристрастен към видео и компютърни игри? Какви са признаците или симптомите?
Според описанието болестта се характеризира с модел на постоянно или повтарящо се геймърско поведение (във връзка с „цифрови игри” или „видеоигри“), което може да се прояви онлайн (т.е. чрез интернет) или офлайн. Характерно за него е: 1) нарушен контрол върху играта (например начало, честота, интензивност, продължителност, прекратяване, контекст); 2) играенето постепенно става основен приоритет и измества всички останали всекидневните дейности, задачи и цели; 3) продължаване на играенето, въпреки появата на негативни последици. Моделът на играене може да е продължаващ или епизодичен. Това се отразява и сериозно нарушава функционирането в личния и семейния живот, в образованието, свободното време, работата и други важни сфери на функциониране. За да бъде диагностицирано това разстройство е необходимо неговите симптоми да се наблюдават в период от поне 12 месеца, въпреки че тази продължителност може и да се намали, ако всички диагностични изисквания са налице и симптомите са сериозни
В класификацията на СЗО заболяването граничи с разстройствата, причинени от употребата на психоактивни вещества като алкохол и наркотици (6С4).
Може ли да определим някакви рискови фактори за пристрастяване към компютърните игри?
Рисковите фактори за пристрастяване към компютърните игри не са по-различни от тези при другите видове зависимости. Има фактори, свързани със семейството, с училището, с групата на връстниците. Един от важните фактори е мащабъта на разпространение на игрите като средство за забавление, започване и поддържане на приятелства чрез игрите, участие в общност, в която си значим и др. От друга страна „потъването“ в играене часове наред всеки ден и месеци наред е сигнал, че настъпва или е настъпило отчуждение към заобикалящия свят и хората в него. Това може да маскира тревожност, социални фобии, ниско самочувствие, травматични преживявания, които има нужда да бъдат забравени и други. Рисковите фактори биха могли да бъдат много, тъй като игровото разстройство е симптом, нещо, което дава сигнал за проблеми и трудности.
Когато се говори за пристрастяване към видео и компютърни игри, на първо място всички си представят деца и тийнейджъри. Само при тях ли се наблюдава този проблем?
Това далеч не е така. Зависимостта е процес и отнема време. Започва в училищна възраст, но развивайки се като проблемно поведение може да се наблюдава и сред възрастни хора. Приели сме да мислим, че възрастните, които ходят на работа, имат семейства и отговорности, не могат да станат зависими от игри, но практиката показва друго. Зависимостта към игрите не е с нищо по-различна от всички други зависимости, например хазарта, употребата на алкохол и т.н. Започва невинно, от любопитство, следва период на интерес и експериментиране, докато постепенно измести всички значими дейности и отношения от живота на човека и започне да контролира личността.
Само видео и компютърните игри ли могат да доведат до пристрастяване? Дали след време няма да се наложи в списъка на болестите да се включи и пристрастяване към социални мрежи? Или пазаруване по интернет?
Да, със сигурност новите условия, при които живеем и екстремно бързото развитие на технологиите, ще доведат до появата на нови видове зависимост. В крайна сметка обектъта на пристрастяването може е различен, но той се явява симптом на дисфункционалност в семейната, социална, училищна среда.
До какво може да доведе проблемът с пристрастяването към видео и компютърни игри, ако не се вземат адекватни мерки?
Тук също няма значими разлики с всички познати зависимости. Първоначално се появяват социалните щети: отказ от любими досега занимания и хобита за сметка на игрите. Намаляване на успеха в училище, отпадане от училище поради отсъствия или силно влошени академични постижения. Впоследствие това може да доведе и до психично-здравни проблеми като апатия, депресия, чувство за празнота, разстройство на съня, загуба на апетит. Съответно при възрастните хора може да се наблюдава отсъствие от работа и пълно занемаряване на работните ангажименти, отчуждаване от семейството и приятелския кръг, депресия, безсъние. Безсънието може да стане причина за много сериозни нарушения в цялостното функциониране на тялото и психиката.
Къде трябва да се потърси помощ при съмнение за пристрастяване към компютърни игри? Как се „лекува“ тази болест?
Тук също няма да има кой знае какви изненади от всичко, което знаем за зависимостите досега. При децата и младежите трябва да има включване в програми, насочени към тяхната възрастова група, работа със семейството, „връщане“ на детето към обичайните задължения – училище, дом, приятелска среда. При възрастните хора може да има нужда от известен период на лечение с медикаменти на състоянията на тревожност, депресия, страхови състояния (фобии). Мрежата от грижи за зависими възрастни и деца е много пропукана, недобре работеща. В този смисъл въпросът къде да се лекува, няма лесен отговор. Може да се търси помощ и информация за възможности за лечение във всички Превантивно-информационни центрове в областните градове, регистрираните програми за психо-социална рехабилитация на зависими, училищни психолози, психотерапевти и клинични психолози, психиатри.
Какви съвети бихте дали на родителите, за да могат да предпазят децата си от пристрастяване към компютъра?
Родителите са важен ролеви модел за децата си. Тяхната включеност в семейството, емоционална ангажираност, откликване и разпознаване на емоционалните потребности на децата, са много важни. Със сигурност не помага децата да бъдат претрупвани до изтощение с различни извънкласни занимания, за да нямат време „да се занимават с глупости“. Това не помага нито при зависимостта към игрите, нито при зависимостта към психоактивни вещества. Съветвам родителите да търсят помощ при специалисти по семейно консултиране и психотерапия. И много важно е да се помни, че никой не е виновен пряко за зависимостта, но веднъж идентифицирана като проблем, най-близките хора има отговорност да помогнат за нейното преодоляване.
Източници:
https://icd.who.int/browse11/l-m/en#/http://id.who.int/icd/entity/1448597234
https://www.safenet.bg/bg/risks/195-pristrastyavane#16-18%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8
https://technews.bg/article-108937.html