Уважаеми читателю,
наркотици винаги е имало и ще има, несериозно е да мислим, че те ще изчезнат някой ден. Още в древността хората са познавали най-различни растения, които след като бъдат консумирани по някакъв начин, са облекчавали различни физически страдания или пък са предизвиквали мистична промяна на съзнанието - преживявания за връзка с нещо свръхестествено и непознато. Причината за всички тези ефекти е, че в тези растения се съдържат някои от познатите ни днес психоактивни вещества.
В процеса на еволюцията и с развитието на цивилизацията и науката, човекът е започнал да търси начини да извлича от растенията тези вещества, да ги създава изкуствено, да създава техни заместители и да измисля нови. Основната цел на тези търсения е била да се намерят начини за облекчаване на страданията на хората и търсене на лечение на различни заболявания. Ясно е, че едно от основните приложения на наркотичните вещества в миналото е било в медицината. Ето един пример от историята, от който ще добиете представа за това как след като е било откривано някакво лекарство, често в последствие хората са се сблъсквали с негативните му ефекти и са продължавали търсенията си на начини за справяне с тях.
Опиумът, който се извлича от опиевия мак Papaver Somniferum, е познат на човечеството от векове. В античния свят е бил символ на вечния сън. В древността добре са познавали болкоуспокояващите му свойства. Използвали са го за лекарство, за удоволствие и за отрова. Смята се, че лекарството лауданум – спиртен извлек от опиум, е въвено от самия Парацелз през 1530 г. То придобива широка популярност и приложение близо три столетия. През 1803 г. немски аптекар изолира от опиума в чист вид алкалоид, който нарича морфин, по името на древногръцкия бог на съня Морфей. След изобретяването на спринцовката през 1843 г., първоначалните надежди са били, че инжекциите с морфин биха могли да лекуват пристрастяването към опиум. В последвалите няколко войни морфинът е използван като аналгеник и анестетик, но много скоро стотици хиляди войници са пристрастени към него, като не малка част от тях са го използвали просто да преодолеят нервността, напрежението и следвоенните травми. За лекуване на морфиновата зависимост, създателят на аспирина Хайнрих Дрезер, изобретява дериват, наречен хероин (от немски heroisch – героичен) и го представя като безопасен заместител на опиума, морфина и кодеина. Представянето му в рекламните стратегии тогава като „съвършено лекарство, силно и същевременно безопасно“ днес звучи като абсурдна шега. В края на 30-те години на 20 в. е разработен синтетичния опиат с обезболяващо действие метадон, който започва да се използа за поддържащо лечение на хероинозависимите. Метадонът също е силно пристрастяваща субстанция с много продължителен абстинентен синдром. Важно е да се отбележи, че той не е магическото средство, което ще излекува зависимия от опиати. За тази цел е необходима съпътстваща сериозна терапевтична работа и последващ процес на ресоциализация. На посочения линк може да се запознаете с поредното откритие – негативните ефекти от метадона.
Днес вече всеки човек знае, че почти всяко лекарство има приложение за конкретни симптоми и определени начин за прием, дозировка, противопоказания и нежелани реакции. За съжаление, в нашата действителност сме свидетели и жертви на бързо и агресивно обсебващата ни консуматорска и хедонистична култура. Посланието, което носи тази култура е - „Удоволствие тук и сега и с малко или никакви усилия, и забрана или недопускане на болка и страдание.“ Човекът, в търсене на щастие и по-добър живот, е изкушен и често в отчаянието си, и огънат под трудностите, прегръща това послание и посяга към психоактивните вещества. И чака веществата да го направят активен... Чака веществата да го усмихнат, те да го отпуснат, те да му решат проблемите, те да подобрят живота му ... Но всичко това е илюзия, скъпи читателю! Наркотиците не решават проблеми, те ги създават!
Източници:
Караджов, Юлиян, Наркотиците – почти всичко за тях, Изд. „Дилок“, София 2003
https://www.drugsinfo-bg.org/